Вкъщи.

И така ето ме. Вкъщи.
Минали са само три месеца, имам чувството че са изминали години.
Минали са цели три месеца, имам чувството че са изминали като миг.
Равносметка:
много познати...
много контакти...
малко истински приятели...
много лица...
много нации...
много езици...
много театри...
много бяло боро...
много книги...
много красиви места...
много емоции...
много монако...
втори куфар ( и то тежък)...
един месец блокаж на университета...
един нов телефон...
едно ново чувство...
една нова квартира...
един нов брат...
три нови шапки...
много надежди...
малко разочарования...
една песен...
една носталгия...
много целувки...
много топъл шоколад...
много опит...
много събития в agenda...
три жетона за пералня...
много картички...
един полу-пропуснат рожден ден...
един Париж...

честит рожден ден !

Ако никога не си имал най-добър приятел малко трудно ще ме разбереш.
Ако никога не си имал приятел, който да поставяш след майка си и баща си, трудно ще ме разбереш.
Ако не си се разделял с някого за повече от 2 седмици в продължение на години, трудно ще ме разбереш.
Ако не си имал приятел, който знае какво мислиш и чувстваш, какво те терзае и какво те прави щастлив,то няма да ме разбереш.
Ако нямаш приятел на който не си изпускал рождения ден от 12 години, то няма да ме разбереш.
Ако не си ходил с най-добрия ти приятел на море през цялата ти съзнателна ти възраст, ако не си преживял с него пубертетски купони и терзания, висене в районно, еволюция на съзнанието и на вкуса, любовни делири, фалшиви бележки и неизвинени отсъствия, първите ти стъпки в нощния живот, то няма да ме разбереш.
Ако няма човек, с който разговорите ви да продължават по цял следобед и да имате още много да си кажете...то тогава няма да ме разбереш.
Ако нямаш някой, който да наричаш приятел и да нямаш никакво съмнение по повод съдържанието на думата, то няма да ме разбереш...
Ако нямаш някой, който винаги е знаел къде и кога да бъде в живота ти, то няма да ме разбереш...
Ако нямаш толкова близък приятел, с когото да си имате дори думи за асоциации, то няма да ме разбереш...
Ако нямаш този човек, за който можеш да разказваш с часове, то няма да ме разбереш...
Няма да ме разбереш в оше много случаи,но аз и не държа.
Може би всеки човек има такъв приятел
Може би.
Аз съм щастлива да имам.
It’s good you’re around!

P.S. Кити, това е за рождения ти ден, за всички моменти, които сме имали заедно, и които ще продължаваме да имаме, защото има неща,които не се променят...има неща, които остават красиви като лятното слънце, като пролетния дъжд, като коледното настроение...те никога няма да се променят, поне в моето съзнание...
Хубаво е, че ги има…Хубаво е, че ви има...

***

Не искам да съм банална.
Затова не говоря (пиша) за любов.
Предпочитам да работя през нощта, вместо през деня.
Обожавам дъжда, който мнозина ненавиждат.
Харесва ми да оставам насаме със себе си и да се самонаблюдавам (трудно е, признавам).
Алтруист съм, поне правя опити, живея заради хората, за да бъда с тях, за да ги разбирам ,подкрепям, критикувам, обичам; за да избягвам да ги мразя , дори когато правят грешки, безумни грешки...
Когато ме обзема тъга, отдавам този факт на себе си, единствено на себе си, търся грешките първо у себе си,извинявам се, дори и да не съм виновна...
Понякога крещя.
Крещя на себе си.
Съдя се прекалено строго за постъпките на други.
Не щадя нито време, нито нерви, нито емоции за други.
Не съжалявам за нищо, защото хората ме правят щастлива.










Между другото не съм избягала, аз съм там, тогава, до теб и те чакам...