понеделник, 22 декември 2008 г.

Един Ден в Париж (предколедно)

Твърде малко дни остават преди Коледа – „няма време”, тиктака човечето от Минута е много, а парижани само това и чакат – грабват чадъри, деца, списъци, кой каквото има, и обявяват препускането. Това не е просто обичайно съботно препускане, не. Станах свидетел на целодневен маратон, на моменти същинска корида, а в късния следобед състезание по борба в свободен стил за чаша топло „коледно” кафе в американската верига Starbucks.
Каква наслада е да наблюдаваш всички тези хора, преминали през повечето невероятно украсени витрини със зайчета, мечки, снежанки, доставящи огромно удоволствие на възрастните, за децата не съм толкова сигурна! Какво удоволствие, след като ти самият си правил точно това, което ти се искало в този съботен ден. Kaкво удоволствие, след като самия ти, ще празнуваш Коледа вкъщи с любимите си хора. Какво удоволствие, след като, и тази година, си взел важни решения за себе си, припяваш си La vie en rose между две лекции, две кафета и две бели нощи, и знаеш, че чувстваш неща, които ти дават свобода ; че правиш жертви заради тази свобода, че свободата е абстрактна и трудна, че изкуството е субективно и тъжно, но въпреки това го обичаш. И си казваш, че Tо е коледния ти подарък, най-големия..

Късно вечерта, по улиците нямаше и спомен от дневната тълпа. Само зайчетата от витрините, няколко случайни минувача и две момчета, които заключваха празния и добре почистен Starbucks на булевард Опера. Само една закъсняла жена, която се бори с добре опакован подарък, клошар, готов да пренощува, увит в скъсано одеало и танцуващ дядо Коледа пред магазин за скъпи шоколади. Само вятъра, остатъчния вкус на студа и светлините, които, изляни в различни форми, придават специално настроение на булевард Осман.