вторник, 30 юни 2009 г.



Получих писмо, което съдържаше едно единствено изречение : "Пина Бауш е починала тази сутрин".
Първата ми мисъл е, че е велика жена.
Заради любовта, с която твори и заразява.
Заради мечтателната природа на спектаклите й.
Заради Café Müller, Nefés, Palermo, Palermo, Only You, Two Cigarettes in the Dark и много други...
Заради компанията Тanztheater de Wuppertal, експресивният й стил и истинската революция, която постига в съвременния танц.
Щастлива съм, че успях да видя Зелена Земя на Пина Бауш, преди да се оттегли с танцова стъпка към сините небеса.





Ралица

събота, 27 юни 2009 г.

Shakatak live

С бързи стъпки достигам до най-любимите ми дни в сърцето на лятото. Day by day. Честият дъжд напоследък придава особено настроение на София, измива я от срама, праха и отрицателната енергия. Поне за час. И после, когато яркото балканско слънце изгрее отново, един особен аромат витае във въздуха. Ухае на наслада.
Именно наслада изпитах и от концерта на страшно слънчевите Shakatak, гостуващи в Sofia live club три поредни юнски вечери. Голяма роля за прекрасната атмосфера изигра пространството на клуба, организирано до най-малкия детайл. Декорът на това място не е нито български, нито европейски – пренасяме се директно в Ню Йорк, в някой от онези джаз клубове на космополитния град, където ставаш част от свободната, непозната, щастлива тълпа.
Доброто настроение на софийската публика стана ясно още с първите акорди за вечерта. Изпълненията на Shakatak, прозвучали на живо, притежават особена магия, която не съм усещала преди, слушайки музиката им вкъщи. В Sofia live club те превърнаха сцената в място за артистичните си идеи и импровизации, запълнено с разни магьоснически инструменти и живот. В стилът им личат и дългогодишната им история като изпълнители, и многобройните им албуми, и работата им с различни музиканти, и разнообразното им звучене, и пътуванията по света. Музиката, убедена съм, се обогатява безмерно чрез срещи с други култури и континенти, досущ като хората.
Несъмнено любимите ми моменти от вечерта са песента Day by Day (създадена с участието на Ал Жеро), която красноречиво ми напомня на морето, импровизациите на уникално креативната, мултифункционална и лъчезарна вокалистка Джил Соуърд и танцуващият бис, финална точка и кулминация на концерта.

След двучасовите изпълнения, вървейки по пустите софийски улици, дълго си припявах друг хит на Shakatak - Down on the street. „Тhe moonlight falls on this magical sight. You and I we’re happy to be just a part of this crazy scene.” Има любов в празните улици, и друг път съм го казвала. Сега мога да добавя, че София постепенно добива вид на адекватна европейска столица.

сряда, 24 юни 2009 г.

С малко закъснение... Роден

За слънчеви и приятно топли дни в Париж, силно препоръчвам на всеки 79 rue de Varenne. Именно там се намира приказният музей на Огюст Роден.
Дори и след нашите горещи увещания, жената на касата остава неубедена, че България е част от Европейския съюз. Изчакваме я любезно да провери в нейния списък, а накрая грабваме безплатните билети и се усмихваме на незнанието. Законът все пак е отскоро.
Музеят, бившият hôtel Biron, притежава една от най- възхитетелните градини в Париж, чиято площ е била двойна, но затова по-късно. Самият Роден е изживял последните си години между къщата си в Медон и улица Варен. След като хотелът, построен през XVIII век, е заемал функцията на възпитателно училище за млади момичета, а по-късно е бил желан и за нео-готически параклис от религиозна група, през 1905 е превърнат в жилища за артисти на скромни цени. Изадора Дънкан (1877-1927) е давала уроци по танци, Анри Матис (1869-1954) разполага своето ателие, а младият поет Жан Кокто (1889-1963) обитава салона... През 1908 към тях се присъединява Роден, благодарение на поетът Райнер Мария Рилке, който му пише : „Скъпи мой приятелю, трябва да видите тази красива сграда и стаята, в която живея от тази сутрин. Нейните три прозореца гледат към една изумителна изоставена градина, където от време на време се прокрадват наивни зайци, прескачащи през оградите, подобно на картинка от старинна тапицерия...” На свой ред, запленен от хотела, Роден наема четири стаи на приземния етаж. Почти всеки ден, идвайки от Медон, той посреща там свои модели и клиенти. Работейки усилено, творецът разполага в градината част от своите скулптури, както и антични творби от собствената си колекция. По-късно предлага на правителството да дари цялата тази колекция (фотографии, архиви, скулптури, рисунки) на френския народ, а в замяна хотелът Бирон да бъде превърнат в музей Роден. Посмъртната му мечта, подкрепена от Клод Моне, Октав Мирбо, Жорж Клемансо, ще бъде реализирана едва през 1919, две години след смъртта на твореца, чийто неконвенционален стил се оказва пречка за осъществяването й по-рано.
Днес в музеят Роден са запазени околи шест хиляди скулптури, изработени от гипс, бронз, мрамор, восък и други материали, както и творби на Камии Клодел - ученичка, помощничка и любовница на скулптора. И докато в парижкия музей светлото пространството е посветено на завършените творби, то гипсовите отливки, които отразяват раждането на една работа, остават в Медон. Именно там посетителят се потапя в мистерията на създаването и мизерията на студа, причинила смъртта на Роден, а в хотел Бирон той се радва на възмовността отблизо да изучава материалите и красотата на вече завършените форми.
И докато с останалите посетители откривахме именно тази красота, един факт пробуди у мен умиление – в една от залите е събрана група от петнатедесет седемгодишни деца. Една симпатична художничка спокойно и интересно им обяснява за какво и как служат различните инструменти, които държи в ръцете си. Те спомагат за извайването на скулптури, ето защо децата са нетърпеливи да ги подържат и коментират. Тези деца, с каквото и да се занимават след години, струва ми се ще пазят остатъчния вкус на инструментите, разучени именно в тези помещения, изпълнени с артистичен дух, именно в този слънчев ден, именно с тази симпатична жена. А това е вече нещо.
Музеят Роден не е просто музей, а цял оазис – след като разгледате експозицията можете свободни да блаженствате - както в приятното кафето, така и на някоя каменна пейка в необятната градината, между творби като Мислителят, Гражданите на Кале или Портите към Ада, вдъхновена от Данте и Бодлер. А защо не и близо до един адски красив мъж, с който изтанцувахме последното танго в Париж, а после той отново се превърна в каменно съвършенство. Ех, винаги така става – пълното великолепие е често пъти е чуждо за нас, простосмъртните...
Струва си да влезете в музея дори и само заради парка - слънце, пространство, перфектно поддържани тревни площи, цветя, аромати, живот, изкуство и всякакви националности съжителстват заедно на това магично място... Ето на какво му казваме живот с Милена, докато се препичаме на слънце и си говорим с една самотна патица – Дънкан създава новата си хореография, от радиото звучи джаз, Кокто трака на машината, Роден довършва последната си творба в другия край на градината, а Матис скицира някоя идея точно до фонтана... Малко се размечтах. Как да не искаш да живееш в онова време?!






петък, 12 юни 2009 г.

Аkhe Theatre

След Международното бианале на марионетните изкуства, проведено в няколко театръра в Париж и предградията от 24 април до 24 май, към списъка ми с театрални любимци прибавих и руската компания Аkhe Theatre (Руски театър на машинарията).
За изчерпателната програма на бианалето се грижи Театърът на Марионетката в Париж, който няма собствена сграда, но съществува от много години като институция.
Спектакълът на Akhe, Faust³ 2360 words беше програмиран в Théâtre de la Cité universitaire, разположен в университетското градче на Париж, истински рай за чуждестранния (и не само) студент.
Подобно на интернационалното място, руснаците от Akhe ни предлагат едно пътуване из Европа, с цел преоткриване на известната легенда за Фауст, продалият душата си на дявола. С влизането в залата ни залива шумна вълна от електронна музика, в чийто ритъм тримата руснаци се развихрят и заразяват много бързо леко озадачената публика.
Зрителят е пренесен в духа на Средновековието, осезаем на сцената чрез нещо като kiosque за черна магия, средновековна инсталация с лабораторна маса, клавиши, чрез които се контролира звука и цветовете на един дяволски театър. Действието се развива между дървена барачка, магическа латерна и марионетки... Постановката представлява нов прочит на митичната епопея на доктор Йохан Фауст, написана от самия него в навечерието на смъртта му. В тази версия Мефистофеловците са двама. Играят заедно, пушaт ароматизиран тютюн, суетят се около готварската печка, осветят пространството и наблюдат усилията на техния чирак : Фауст, който ще бъде също така DJ, телеграфист, музикант и гениален звуков режисьор.
Резултатът е една безкрайно любопитна и халюцинационна сплав, която господарите на ада са наричали чисто и просто „пълно произведение на изкуството”...
Tеатралната работилница на Аkhe е създадена през 1989г в Санкт Петербург от двама художника - Максим Изаев и Павел Семтченко. Днес двамата представляват острието на руската алтернативна култура. Сюжетът на тази скорошна тяхна творба приляга и на собствената им история : oт самия им дебют в театралното изкуство, двамата винаги са играли доктор Фауст в своята сценична лаборатория : екрани, оптични лещи, епруветки, съдове за готвене, кабели, конци, но също и маски, хартиени фигури, дървени кукли, прожекции и ефекти на пиротехниката. Актьорите се определят и като механици и сценични техници.
Между алхимия и фантасмагория, работата на театралната компания е изтъкана от произведенията на истински театрални инжинери, обагрена в жар и меланхолия, типични за руския театър.
И във водка за едно евро, продавана на тезгяха след края на спектакъла...

вторник, 9 юни 2009 г.

Дъжд

Вече втори ден вали - понякога плахо, като че ли капките току що прохождат, но по-често силно, на натрапливи кратки потоци. Тази вечер нарязах един наситено жълт и медено сладък пъпеш (не беше „медена роса”, който баба ме е учила да разпознавам), пуснах си любимата Eliane Elias и четох Рeмбо - дълго и с наслада . Намерих и любимия си стих :

L’éternité
C’est la mer mêlée
Au soleil *

После отново блаженствах, препрочитайки статистиките за синия цвят на Европа. Симпатични са зелените оттенъци.
Възстановявам писането си след интензивната и изтощителна сесия (осем изпита за четири дни, плюс няколко работи за вкъщи), след двадесет и първия ми емоционален и прекрасен рожден ден, след една силна на въображение седмица с Жането, прекарана предимно по музеите, вече абсолютно безплатни за гражданите на страните от Европейския съюз, на възраст между 18 и 26 години. След първото ми гласуване във Франция и чакането на извитата опашка пред българското посолство, на която за жалост студентите по-скоро липсваха.
Дъждът си даде малко почивка. Аз пък казвам лека нощ на Eliane и си лягам.


* Вечността
Това е морето, вплетено
Със слънцето

от Един сезон в ада