Времето забавя хода си в библиотеката, минутите заемат мързелива походка между масите, затрупани с учебници. Прочетените думи внимателно отмерват тихите крачки на приближаващата вечер.
Замислени погледи над някоя книга.
Няколко идеи, записани в полето на лекциите.
Изведнъж неистово желание да напусна това място и да побегна към безкрая.
Да напусна затвореното пространство на библиотеката, разпилявайки небрежно записките си на пода ; да сложа слънчевите си очила и да поглъщам всеки детайл на деня, на пейзажа в сепия, на дърветата, чиято сянка също има свойството да забавя времето.
Да проследя всички настроения на пролетния дъжд – лекото смрачаване, внезапния дъждовен облак, краткия, но интензивен валеж, придружен с динамични гръмотевици и най-сетне изгряващото слънце. Нетърпеливо, топло, игриво, досущ като пролетно пробуждане...
P.S. Обичам ви, мили цветя!
PP.S. "Пролетно пробуждане", незабравимата пиеса на Франк Ведекинд...
