събота, 29 май 2010 г.

Вечните образи



По същността си, нещата, които наричам вечни, не са такива. Вечен е само образът им, който си изграждам.

Хипер динамичността, с която се променя времето през май, правопропорционално на моите настроения.
Забравеното цвете от девети клас, което цъфти само нощем.
Уханието на нагорещен асфалт, на уличката покрай Jardin des Plantes, току-що попаднала под ударите на майския дъжд.
Двете лица на близнака.
Кутиите на Брокантето, които разглеждам, сякаш са възраждащи се пред очите ми спомени.
Усещането, минути преди да изляза на сцена. След това мигът, в който светлините са изгаснали, чуват се само първите акорди на музиката, вдигам глава и съм готова да забравя – от къде идвам, как се казвам и в какъв контекст се вписвам.
Възможността да се почувствам сигурна в личността си, да намеря хармония и да чуя гласа си, който за първи път ми пише висока оценка.
Може би щях да си създам още вечни образи, ако бях приела предложението за работа в Мароко, в театъра на Танжер. Но отказах. Оксидента здраво ме е спипал в пипалата си... Или аз сама се оплитам все повече в паяжините му... Ще имам друг повод на отида, въпреки че животът често си има собствени мечти, различни от нашите.

Създавам си образи, които сами по себе си не значат нищо, така както и архивните кадри. Но когато им придадеш гледна точка и своеобразно тълкуване, когато ги пригодиш към конкретна идейна плоскост, се превръщат в послания, поезия, вечност.

Единственото понятие, което неминуемо остава вечно, без да се изискват каквито и да е обяснения или интелектуални познания, е вярата.
Вярата, разглеждана извън характеристиките на човека и често плоските му тълкувания, вярата като съществуване, вярата като вечност.

Животът означава чакане според авторите на вълнуващия документален филм Sur les cimes tout est calme (На върховете всичко е спокойно), италианката Аngela Ricci Lucchi и арменецът Yervant Gianikian.

В очакване на нови попълнения в колекцията ми от вечни образи през предстоящата ми, двадесет и втора година, и разбира се на лятото, вечен кадър от архива на щастието, оставам на ваше разположение за всякаква допълнителна информация :)


Ралица

неделя, 9 май 2010 г.

четвъртък, 6 май 2010 г.

La mort d'Amélie




От един широко отворен прозорец, гледащ към rue des Bergers, се чува част от известна композиция на Ян Тиерсен, включена във филма Le Fabuleux Destin d’ Poulain (Невероятната съдба на Амели Пулен).

Застанах под прозореца, облегнах се на един перваз и заслушах.

Слънцето огряваше стаята, откъдето извираха нежните звуци, червеникавото пиано, плаката на Жан Сибърг на стената. Мелодията придаваше различен оттенък на този следобед, на тази част от улицата, на хората, които, затваряйки очи, преобразявах в човечета от пластилин, в неясни заради слънцето цветове.

Няколко минути по-късно пианистът се оттегли в кухнята, гледаща към вътрешния двор, за чаша студен чай.

Продължавам по пътя си, с поглед, вперен в близка витрина, отрупана с шоколад.

Амели е мъртва.
И това, може би ще ви се стори странно, не интересува никого в Париж.

Или поне никой на rue des Bergers в 16 ч 15 следобед.


Р.

понеделник, 3 май 2010 г.

Grandes Bouches Petites Oreilles 3



За съжаление няма да мога да присъствам на третото издание на Grandes Bouches Petites Oreilles, което ще се състои на 15 май, но горещо го препоръчвам на всички, които имат желание и възможност да го посетят! Предишното слам ателие от този проект беше вдъхновяващо!