Да живее българо-френския сладкиш на Памела и българо-руските пелмени, да живеят чушките с ориз, шопската салата, кебапчетата, таратора и разбира се багетата, да живее неделното Броканте на rue de Seine, което си беше цял панаир, да живее музиката на Инди Зара и прекрасните изпълнения на Петя, които така ни развълнуваха, да живеят усмивките, простичките, но толкова важни човешки жестове, позитивното мислене и доброто настроение, да живеят всички вечери и следобеди, които ни предстоят, заедно, индивидуално и в частност с един човек, който днес много ни липсваше...
Да живее Париж!
