Танцът като съществуване. Танцът – преди да завали дъжд, когато особено освежаващо ухание обзема града. Тялото се освобождава от теглото си, съществото прави бавни крачки към себе си, чува ритъма на сърцето си. Няколко джаз акорда преди майският дъжд да прочисти нагнетената земя. Танцът е вътрешен импулс и за него често не е нужна музика. Той е медитация. Тежката миризма на индийски клечки се изнизва през едва отворения прозорец, достига до съседната стая, където някой танцува. Всяко движение съдържа в себе си танц. Всяко докосване, всяко отместване на косата, всеки звук на тромпета. Танцът не е само стъпки или механични движения. Не и след Изадора Дънкан, Лусинда Чайлд, Марта Греъм, Мерс Кънингам, Джозеф Надж и разбира се, Пина Бауш.
Танцът е свобода.
Но може да се превърне в чудовище, ако остане неизразен.
P.S. Танцът е свободно вдъхновен от спектакъла Danse Delhi на Галин Стоев. Подробен текст за него – скоро. Или не много скоро.
