Страстите
догарят
като във филм
на Пазолини,
където слънцето
стремглаво се превръща
в
онази неясна
тъмнина.
Сънищата на
мрака обсебват
декора в сецесион.
Голи и мълчаливи слушаме
прошепнатото.
Изчезнали сме.
Недоволството
нараства
Сена променя
цвета си.
Румен оттенък
на дните,
обречен като
партитура
захвърлена в
огъня.
Драмата се удави
в морето,
на третия ден от
почивката си,
недалеч от кея
на Философите.