Buon compleanno, Pier Paolo...

Dentro una delle tante case di questo quartiere
- o per lutto, o nevrosi, o noia del pomeriggio festivo –
c’è stato finalmente un uomo
che fa fatto buon uso della morte.

Orgia,
Pier Paolo Pasolini

(Bologna, 5 marzo 1922 – Roma, 2 novembre 1975)

Четири сезона

Страстите догарят

като във филм на Пазолини,

където слънцето

стремглаво се превръща в

онази неясна тъмнина.

Сънищата на мрака обсебват

декора в сецесион.

Голи и мълчаливи слушаме

прошепнатото.

Изчезнали сме.

Недоволството нараства

Сена променя цвета си.

Румен оттенък на дните,

обречен като партитура

захвърлена в огъня.

Драмата се удави в морето,

на третия ден от

почивката си,

недалеч от кея на Философите.

Новата есен

Само за една нощ ампелопсисът на отсрещната сграда  смени цвета си. Съвършен  в новия си вид, обземайки в крехка прегръдка къщата, по  която е пропълзял, простирайки акварелните си цветове чак до прозорците на обитателите.

С удоволствие бих се заела с дипломна работа на тема „Особеностите на есенния сезон по   ширините на парижките квартали”, но се опасявам, че подобно изследване  няма да бъде посрещнато с особен интерес в строгите университетски среди. Все пак, година след година, записвам методично въздействието, което есента оказва  върху другите и върху мен.

И ако точно преди дванадесет месеца в Италия с удоволствие обличах летните си рокли под жаркото болонско слънце чак до средата на октомври, то в Париж желанието за червен тренч се прокрадна още преди месец.  Уви, остана неоткрит.

Препускането в метрото неусетно престава да бъде обичайната тегоба чрез  страниците на „Карта и територия”, която поглъщам, живея, сънувам ;  откриването на новия театрален сезон минава под знака на върховния Марталер, и продължава с желанието за още много истински немски театър ; новите  материи в Института за  европейски науки на университета Сен Дени са вече интензивно изучавани и акуратно възприемани: актуални и реалистични ;   мисълта за настъпващата есен,  свързана  със символите за   раждане или смърт,  се моделира постепенно от (последните) доловени слънчеви лъчи, от разходките в  безлюдната вече,  дъждовна  Люксембургска градина, от изобилието на  културния  афиш, от усиленото търсене на място под топлещите газови лампи  по външните тераси на кафенетата,  от особената  атмосфера  на  едно старо и евтино  монмартърско барче, гледащо към павирания двор на Ла Фемис, непосредствено  до спирката Ламарк. Там си мечтая да се намира моят дом.

Пътуването през  чувствителността на есента е  белязано  с  ирония, с трудно достижими на пръв поглед  цели, но и с добри приятели и с няколко силни метафизични присъствия  прерастващи на сутринта  в анамнеза.  Асоциации,  закодирани в  преливащите от разнообразие топли багри на ампелопсиса, който, сигурна съм, меланхолично се усмихва някъде  и пред вашия прозорец. Признаците  на слабост се търкулиха надолу с  първия отронен керемиденочервен лист, който се залута по пътя на гравитацията...

J’aime ça. 

Фотография от Милена 

Откровение от Ерих Фром

„Ние отдаваме цялата си енергия, за да осъществим онова, което искаме, но повечето от нас никога не се запитват дали това са наистина нашите желания и не се замисляме дали преследваните от нас цели съвпадат с истинските ни желания. Учениците искат да получават добри бележки, възрастните също се стремят да жънат успех след успех, да печелят повече пари, да имат по-висок престиж, да купят по-хубав автомобил, да пътуват из света и т.н. И все пак, спрат ли се по средата на тази трескава надпревара, в съзнанието им може да възникне следния въпрос : „Ще ме назначат на новата длъжност, ще си купя по-хубавата кола, ще направя околосветсткото пътешествие, а после ? Каква полза има от всичко това? Аз ли съм този, който иска тези неща? Не тичам ли подир някаква цел,която вероятно ще ме направи щастлив, но винаги щом я доближа, тя ми се изплъзва?” Тези въпроси будят страх, защото поставят под съмнение основите, върху които се гради цялата дейност на човека и представата му за онова, което иска. Затова хората бързат да се отърват от такива тревожни мисли. Обясняват си това безпокойство с факта, че са изморени или потиснати, после пак се устремяват към целите, за които си въобразяват, че са техни собствени.”

Ерих Фром

Бягство от свободата

Така, в ритмичен сговор, нарекохме пропастта помежду ни склон. На прочетените книги отдадохме  неспособността си да достигнем връх с гледка към нещо ненужно, за да изпитаме битието, приятелю! Ти, мой "аз", заспал при изгрева на белотата от една вечност, когато вечността, помахва с оная белота, след която няма друг цвят. И тогава с кое от твоите значения да създам подобаващата форма на един бял абсурд? И с коя форма да защитя твоя смисъл от прахта?.. Щом като нашето пътуване е по-кратко от проповед на свещеник в изоставена църква, в неделен ден, когато никой не се спаси от гнева на боговете?

Махмуд Даруиш,
из В присъствие на отсъствието

Блогът

Как се започва отново един добре забравен ритуал, оставян месеци наред на 

заден план ?

Писането на блог за мен никога не е било симптоматично, каквото е например, създаването на профил в социална мрежа.

Писането на блог е преди всичко  свързано с идея, която имаме силно желание да споделим, а след това и с определената й форма, която дефинира стила на нашето лично блог- пространство. Именно този стил би могъл да създаде истински интерес у читателя, който да започне да „следи” съответния блог.

Блогът често се превръща в своеобразен дневник на пишещия. Без значение дали става дума за личен текст, литературно вдъхновение, коментар, цитат – публикуването тук е свързано с нашите интереси т.е. блогът е лесен и достъпен начин да покажем това, което сме.

Блогът се променя с нас. Тук идва и въпросът : има ли той ограничен живот, срок на годност, след който се превръща в скучен, безполезен, поне от гледна точка на автора му ?

Ако блогът е вид съвременно конструиране на автобиография, то краят му е правопропорционален на нейния или на съществен обрат в нея. Но тя, биографията, не се трансформира автоматично в опит, което много автори (тук излизам от рамката на блога и на писането), предполагат, че се случва. Една лошо приключила любовна история по никакъв начин не означава сполучлив любовен роман. Ако към биографията не подхождаме с нужното изучаване, персонализиране, структуриране, то тя остава просто ненужен профил във фейсбук или незначителна бележка.

Писането, изкуството, което вълнува, не би могло да бъде редово споделяне на силно преживяване или разказ за дълго пътуване. Работата, мисловният процес, извършен след опита, преосмислянето на емоциите и ситуациите е много по-трудната и уви, рядко срещана част.  Това са Марсел Пруст, Ван Гог, Албер Камю. Пина Бауш в областта на танца, където голямата дама придава смисъл на всеки танцьор от нейната трупа, на различието на неговото тяло. Така достига и до Танца – способността да проектираме тялото ни над собствените му лимити, да установим, чрез движението, колко по-важна е всъщност неотложността на бъдещето – много повече от тежестта на миналото. Биографията не определя това, което ще бъдем утре ; сама по себе си тя не е изкуство. И понеже имам желание да бъда повече от биографията си, поставям ново начало в мечтатели, блог, който се придържа към първоначалната си, простичка идея : всичко, което няма значение във вечерните новини, тук е от огромно такова.

Хубава, драконовска, златна година!

Ралица

Photo by Marina Tanaka, grazie!

Дъждовен сезон

Площадът Santo Stefano, посрещал само преди седмица многобройни туристи, весели групи студенти с бутилки вино, а преди месец и топлия джаз концерт на неаполитанците Tullio De Piscopo, днес почива от стотиците крайници, препускащи по паважа му.

Отсъства и обичайния висок, напевен италиански говор. Само ток-ток-ток от нечии обувки и разминаващите се, но не с невнимание, разноцветни чадъри. 

На университетската via Zamboni, таблото за обяви, което в първите дни на септември изглеждаше така,

и се радваше на немалко внимание, са се задържали едва две обяви за Laboratorio Teatrale и една, останала без обитател, camera singola. 

На Piazza Verdi, масите пред популярното кафе La scuderia, за които е истинска борба при различни климатични условия, бяха грижливо прибрани от главния майстор на капучиното - Масимо.

По принцип пълният паркинг за велосипеди, непосредствено под Le Due Torri, тази сутрин пазеше място за всеки триумфиращ велосипедист, пристигнал на лекции с подгизнали обувки.

От това слънчево gelato, фотографирано за всеки случай, дъждът не успя да измие настроението, така както прави с толкова много предмети, места и уви, спомени.

P.S. You look like Rain!

Sesso, consolazione della miseria!

Sesso, consolazione della miseria!
La puttana è una regina, il suo trono
è un rudere, la sua terra un pezzo
di merdoso prato, il suo scettro
una borsetta di vernice rossa:
abbaia nella notte, sporca e feroce
come un'antica madre: difende
il suo possesso e la sua vita.
I magnaccia, attorno, a frotte,
gonfi e sbattuti, coi loro baffi
brindisi o slavi, sono
capi, reggenti: combinano
nel buio, i loro affari di cento lire,
ammiccando in silenzio, scambiandosi
parole d'ordine: il mondo, escluso, tace
intorno a loro, che se ne sono esclusi,
silenziose carogne di rapaci.

Ma nei rifiuti del mondo, nasce
un nuovo mondo: nascono leggi nuove
dove non c'è più legge; nasce un nuovo
onore dove onore è il disonore...
Nascono potenze e nobiltà,
feroci, nei mucchi di tuguri,
nei luoghi sconfinati dove credi
che la città finisca, e dove invece
ricomincia, nemica, ricomincia
per migliaia di volte, con ponti
e labirinti, cantieri e sterri,
dietro mareggiate di grattacieli,
che coprono interi orizzonti.

Nella facilità dell'amore
il miserabile si sente uomo:
fonda la fiducia nella vita, fino
a disprezzare chi ha altra vita.
I figli si gettano all'avventura
sicuri d'essere in un mondo
che di loro, del loro sesso, ha paura.
La loro pietà è nell'essere spietati,
la loro forza nella leggerezza,
la loro speranza nel non avere speranza.


Pier Paolo Pasolini

Днес Марчело Мастрояни щеше да навърши осемдесет и седем години.
Дали някога световният екран ще се зарадва отново на подобен стил? Дали ще бъде озарен от сходно очарователно присъствие, огромен талант и класа?
Тези италианци - дори нямат нужда от представяне когато ги споменаваме...

Болоня, след дъжда.

Защо не можем наведнъж да бъдем
и тук, и там — навсякъде, където
могъщо и безкрайно бий животът?

Вечер, Атанас Далчев


Вдъхновението е за начинаещи.


Но как, без вдъхновение, да усетя чаровното, наивно въздействие на сърцето ?
Как да изпитам възторг от детайла, от старите картички в сепия, прегънати от влагата, от хартиеното цвете ?
Как да сравня синия цвят на болонското небе със синьо от картина на Джото?
Как да се поставя на мястото на нежната прелъстителка – Меланхолията ?
Как да премина десетки километри под арките, без умора, с обувки за танго ?
Как да се прибера с колело на разсъмване, как да различавам краплак от рембрандово розово, как да се изправя пред желанията си, как да стигна до родната къща на гения Пазолини, на via Borgonuovo 4, как да се возя на лодка по закритите канали на Болоня?
Как да изпитам истинска наслада от вечерния джаз концерт на piazza Santo Stefano?
Как да си поставя за цел да опитам от всички видове сладолед в antica gelateria на via Saffi, отивайки на лекции в следващите месеци?
Как да се втурвам в непознатото, ако вдъхновението е само за начинаещи?


Болоня, след дъжда – ново вдъхновение в есенен цинобър, за съвсем начинаещи, каквито, финално, всички сме.


Р.

Източник на снимката тук