Танцът като съществуване. Танцът – преди да завали дъжд, когато особено освежаващо ухание обзема града. Тялото се освобождава от теглото си, съществото прави бавни крачки към себе си, чува ритъма на сърцето си. Няколко джаз акорда преди майският дъжд да прочисти нагнетената земя. Танцът е вътрешен импулс и за него често не е нужна музика. Той е медитация. Тежката миризма на индийски клечки се изнизва през едва отворения прозорец, достига до съседната стая, където някой танцува. Всяко движение съдържа в себе си танц. Всяко докосване, всяко отместване на косата, всеки звук на тромпета. Танцът не е само стъпки или механични движения. Не и след Изадора Дънкан, Лусинда Чайлд, Марта Греъм, Мерс Кънингам, Джозеф Надж и разбира се, Пина Бауш.
Танцът е свобода.
Но може да се превърне в чудовище, ако остане неизразен.
P.S. Танцът е свободно вдъхновен от спектакъла Danse Delhi на Галин Стоев. Подробен текст за него – скоро. Или не много скоро.
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеCoucouuu, прегръщам те...
ОтговорИзтриванеСтрахотно! Усещам напълно за какво говориш, Рали и ми напомня това много на една моя приятелка, която казва, че най-важното за едно ателие на художник е да има място, ако ти се дотанцува, да танцуваш свободно. :)
ОтговорИзтриванеДано има повече постановки на Галин Стоев, пък дано има и в София!
Целувки,
Жането
Съгласна съм, вие художниците сте от най-големите танцьори!:) Ще пиша за спектакъла - много ми хареса.
ОтговорИзтриванеЦелувки
Р.
I got a real pleasure reading you.
ОтговорИзтриване