Como el musgito en la piedra, ay si, si, si...

Горещият въздух изсмуква твърде бързо всичките й сили, чувството става все по-осезаемо, наближавайки този своеобразен покрив над града. Беседка, гледаща към прериите. Ниската, рехава растителност, подредена като в макет, зеленият цвят на кактусите, пейзажът, погледнат отвисоко, напомня на тях.

Първото място, което откриваше в града сама – с настойчивост, с интуиция, водена от внезапно доловената музика. В пет следобед. С очила, които оцветяват видяното в сепия.

Непосредствено след като прекоси парка ги видя. Двама музиканти изпълняват известна фламенко мелодия. Времето и мястото се променят под ритъма й. Семейство индийци оставят няколко монети, купуват диск в почивката на артистите и продължават по пасажа Хемингуей в близост. Двойка възрастни французи правят няколко снимки, позирайки с гръб към откриващата се гледка, и след като подхвърлят засрамено монета от две евро, продължават по алеята Орсън Уелс, към скалите. Семейство австралийци се нареждат на каменния зид, търпеливо изслушват две композиции, а след това поздравяват на свой ред музикантите. Час и половина се измъкват от следобеда, десетки националности, които идват, отбелязват красотата на пейзажа, както и тази на изкуството, и поемат, отново.

Остана, докато музикантите бавно прибират инструментите си и непродадените дискове. Мястото е самотно след тяхното напускане. Те, натоварени с ноти, поемат към бара в близост, където ще отпиват морно от чашите с тинто де верано.

Остана след стъпките им. Слушаше ги, наблюдавайки поредния гущер, който се шмугна в почти незабележима пукнатина на камъка. Музиката отдаде мястото си на звука от нажежените пръскачки в близост. Макар че въздухът внезапно олекна, заради настъпилия хлад, залезът бе твърде далеч.

Остана дълго, съзерцавайки натежалите, наситено розови цветове на дърво, чийто вид не разпознаваше. Снима го, за да попита баща си. Малки групички от хора започнаха да прииждат в парка, някой поде фламенко ритъм. Мъжки глас запя първата поезия. Думи.

Тя остана още дълго с розовото дърво. Не търсеше уроци, а разговор. Не знания, а чар. Не цивилизация, а метеоритен дъжд.