Блогът

Как се започва отново един добре забравен ритуал, оставян месеци наред на 

заден план ?

Писането на блог за мен никога не е било симптоматично, каквото е например, създаването на профил в социална мрежа.

Писането на блог е преди всичко  свързано с идея, която имаме силно желание да споделим, а след това и с определената й форма, която дефинира стила на нашето лично блог- пространство. Именно този стил би могъл да създаде истински интерес у читателя, който да започне да „следи” съответния блог.

Блогът често се превръща в своеобразен дневник на пишещия. Без значение дали става дума за личен текст, литературно вдъхновение, коментар, цитат – публикуването тук е свързано с нашите интереси т.е. блогът е лесен и достъпен начин да покажем това, което сме.

Блогът се променя с нас. Тук идва и въпросът : има ли той ограничен живот, срок на годност, след който се превръща в скучен, безполезен, поне от гледна точка на автора му ?

Ако блогът е вид съвременно конструиране на автобиография, то краят му е правопропорционален на нейния или на съществен обрат в нея. Но тя, биографията, не се трансформира автоматично в опит, което много автори (тук излизам от рамката на блога и на писането), предполагат, че се случва. Една лошо приключила любовна история по никакъв начин не означава сполучлив любовен роман. Ако към биографията не подхождаме с нужното изучаване, персонализиране, структуриране, то тя остава просто ненужен профил във фейсбук или незначителна бележка.

Писането, изкуството, което вълнува, не би могло да бъде редово споделяне на силно преживяване или разказ за дълго пътуване. Работата, мисловният процес, извършен след опита, преосмислянето на емоциите и ситуациите е много по-трудната и уви, рядко срещана част.  Това са Марсел Пруст, Ван Гог, Албер Камю. Пина Бауш в областта на танца, където голямата дама придава смисъл на всеки танцьор от нейната трупа, на различието на неговото тяло. Така достига и до Танца – способността да проектираме тялото ни над собствените му лимити, да установим, чрез движението, колко по-важна е всъщност неотложността на бъдещето – много повече от тежестта на миналото. Биографията не определя това, което ще бъдем утре ; сама по себе си тя не е изкуство. И понеже имам желание да бъда повече от биографията си, поставям ново начало в мечтатели, блог, който се придържа към първоначалната си, простичка идея : всичко, което няма значение във вечерните новини, тук е от огромно такова.

Хубава, драконовска, златна година!

Ралица

Photo by Marina Tanaka, grazie!