Така, в ритмичен сговор, нарекохме пропастта помежду ни склон. На прочетените книги отдадохме  неспособността си да достигнем връх с гледка към нещо ненужно, за да изпитаме битието, приятелю! Ти, мой "аз", заспал при изгрева на белотата от една вечност, когато вечността, помахва с оная белота, след която няма друг цвят. И тогава с кое от твоите значения да създам подобаващата форма на един бял абсурд? И с коя форма да защитя твоя смисъл от прахта?.. Щом като нашето пътуване е по-кратко от проповед на свещеник в изоставена църква, в неделен ден, когато никой не се спаси от гнева на боговете?

Махмуд Даруиш,
из В присъствие на отсъствието