Празен кадър

  "Може би подсъзнателно рисувах самотата в големия град."

                                                                           Едуард Хопър

Юни

Запуши ушите си

Докато навън е слънчево.

Ще чуеш океана в главата си.

Ще видиш хората изплашени.

Ще усетиш как тупти сърцето ти.

Сюрреалистични идеали

Тайно обличаше костюми на баща си,

Заглушаваше шума,

Зазиждаше прозорците,

Поставяше бухал на ключалката.

Снимаше чуждите тераси,

Рисуваше с бронзова боя по витрините,

Отглеждаше изчезващи пчели в скрития двор,

Преследваше светулките през юли.

Вечеряше с Джепето,

Обичаше Пинокио,

Препрочиташе Петрарка,

Пътуваше до Венеция поне три пъти седмично.

Зорко пазеше дафинов лист от баба си,

В тъмна ракла, облепена с пожълтели страници на Vogue,

Където, заедно с няколко франка, водолазен костюм и книга за Фелини,

Прилежно съхраняваше идеалите си.

Photography by Adrian Paci 

Buon compleanno, Pier Paolo...

Dentro una delle tante case di questo quartiere
- o per lutto, o nevrosi, o noia del pomeriggio festivo –
c’è stato finalmente un uomo
che fa fatto buon uso della morte.

Orgia,
Pier Paolo Pasolini

(Bologna, 5 marzo 1922 – Roma, 2 novembre 1975)

Четири сезона

Страстите догарят

като във филм на Пазолини,

където слънцето

стремглаво се превръща в

онази неясна тъмнина.

Сънищата на мрака обсебват

декора в сецесион.

Голи и мълчаливи слушаме

прошепнатото.

Изчезнали сме.

Недоволството нараства

Сена променя цвета си.

Румен оттенък на дните,

обречен като партитура

захвърлена в огъня.

Драмата се удави в морето,

на третия ден от

почивката си,

недалеч от кея на Философите.