неделя, 28 март 2010 г.

Пролетно пробуждане

Времето забавя хода си в библиотеката, минутите заемат мързелива походка между масите, затрупани с учебници.

Прочетените думи внимателно отмерват тихите крачки на приближаващата вечер.

Замислени погледи над някоя книга.

Няколко идеи, записани в полето на лекциите.

Изведнъж неистово желание да напусна това място и да побегна към безкрая.

Да напусна затвореното пространство на библиотеката, разпилявайки небрежно записките си на пода ; да сложа слънчевите си очила и да поглъщам всеки детайл на деня, на пейзажа в сепия, на дърветата, чиято сянка също има свойството да забавя времето.

Да проследя всички настроения на пролетния дъжд – лекото смрачаване, внезапния дъждовен облак, краткия, но интензивен валеж, придружен с динамични гръмотевици и най-сетне изгряващото слънце. Нетърпеливо, топло, игриво, досущ като пролетно пробуждане...


P.S. Обичам ви, мили цветя!

PP.S. "Пролетно пробуждане", незабравимата пиеса на Франк Ведекинд...

6 коментара:

  1. Къде играят сега Франк Ведекинд?
    Между кои цветя с дъх на жасмин и на пролетно равноденствие. Колко малко са истинските произведения на изкуството,а колко много биха могли да се отгледат на тази плодородна еропейска угар, само ако я оставим да си почине още няколко хилядолетия от безплодните ни страсти...

    ОтговорИзтриване
  2. Къде играят сега Франк Ведекинд?
    Колко малко са истинските произведения на изкуството, тъй като на аторите им липса искренност. А как би могла да ухае европейската угар на полски цветя и пролетно раноденствие,ако я оставим да си почине няколко хилядолетия от неизбежните ни страсти...

    ОтговорИзтриване
  3. В момента Пролетно пробуждане се играе в Theatre de la Colline (20e, metro Gambetta), но разочарованието от режисьора Гийом Венсан е доста голямо...

    ОтговорИзтриване
  4. Нека гледаме позитивно на нещата :)
    С обич и розови очила с 80% червено и двойни лещи,
    Жането

    ОтговорИзтриване
  5. Знаеш, че и аз съм закупила чифт от розовите очила, но в случая двойните лещи не бяха достатъчни, и през тях прозираше пошлост и тоталното неразбиране на Пролетно пробуждане, важна пиеса в историята на театъра... но пък тази вечер гледах много поетичен джаз спектакъл, който мисля, че щеше да оцениш! Целувки Жане и до скоро!

    ОтговорИзтриване
  6. И ние те обичаме , мило цвете!

    ОтговорИзтриване