сряда, 21 юли 2010 г.

Красивото танго на Инди Зара


Инди Зара е творец, притежавaщ много стил. Характеристика, която се втурвам да търся в хората, но все по-рядко откривам, от което никак не се чувствам обезпокоена, напротов, смело черпя вдъхновение от личности, на които винаги съм се възхищавала.
Инди Зара, този поетичен маг, който улавя и радостта, и тъгата еднакво добре, вече е сред тях.

Концертът й, който се състоя на 3 юли, петък, пред Базиликата Сен Дени в рамките на фестивала Метис беше достоен завършек на един етап, в който изживявам нейната музика, и който моментно приключи на френска земя, за да продължи на други места в летните вечери.

С характерните си, тъмни и умислени очи, Инди Зара се появи на сцената непосредствено след връхлетялата ни буря, за да донесе слънце и да го интерпретира по собствен начин. За да ни достави удоволствие с повечето парчета от авторския й албум Handmade. За да ни изпее вдъхновяващото Beautiful Tango, родено в полутоновете на морния залез, насред пустинята.

Музиката на Инди Зара е наситена с носталгия, този универсален човешки език. Личните й текстове ме пренасят в цветните лехи, сред които се разхождам късно вечер. Джаз интерпретациите й, умела смесица на автентични арабски мелодии и на дълбокия й, тревожен глас, ме карат да пътувам, на хиляди мили оттук, във вътрешната страна на тъгата, да отпътувам от теб и мен.

Imik Si Mik, тази песен на Инди Зара, чието заглавие означава „малко по малко”, беше специално пожелана втори път от публиката. За тези, които говорят арабски преполагам е било особено удоволствие да пеят на родния си език този поетичен текст. За тези, които не го говорим и не разбираме, а само крадем по някоя преведена фраза, също беше удоволсвие. Защото името й събира една философия, донякъде посветена на загубения в огромния град човек. Остава ни цялото време на света, за да я изживеем. Без безкрайно много мислене, което съпътсва дългите дни, с малко повече стил и достойнство.

Инди Зара е артист, който заслужава внимание.

Тези, които разбират увлечението ми по музиката й, най-вероятно са мечтатели като мен.



I love the way you move
And the way you
Put your hands on my hips
Are moving
While you take it slow
Makes me feel like I’m on a river flow
Cause we’ve got time
Yes we’ve got time
Beautiful stranger






I should die in your arms
Love is so beautiful and cruel
At the same time






All the angles and preachers became one
And for this heaven we live in
Reality may come in
And as long as you feel and breathe
As long as you live and see
This is
Love without trouble
Love
Without any soul


4 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Не споменаваш нищо за червеното вино , с което Инди преодоля разликата от атмосферното налягане преди и след бурята/концерта/ и което правеше шмик и'мик/от арабс.-стъпка по стъпка/?...:)))

    ОтговорИзтриване
  3. Винаги с удоволствие чета блога ти, Рали :) Това, което прочетох наистина ме накара да съжаля, че не съм останала още няколко дни, за да видя и чуя и аз....определено артист, който заслужава внимание :)

    ОтговорИзтриване
  4. Мерси много, Петя! И аз мисля, че щеше да оцениш концерта, но със сигурност ще имаме други поводи да слушаме Инди и други толкова интересни изпълнители! Надявам се, съвсем скоро и теб на парижка сцена!;)

    Ханко, Инди използваше виното по предназначение, както повечето французи:) Стъпка по стъпка към еуфорията:)

    ОтговорИзтриване