четвъртък, 30 септември 2010 г.

Троянският манастир

След като подминаваме няколко дървени магазинчета за сувенири и икони, както и мъж от околностите, предлагащ ни бяло сладко, боров мед и ракия, влизаме в каменното предверие на Троянския манастир. Стените излъчват студенина, която действа oбодряващо в горещия ден.

Всичко си е на мястото – огромният бор в средата на двора, който помня от детството си или по-скоро от черно-белите снимки, подредени в жълти кутии, чешмата с лековита вода, паветата, цветята.

Пристигаме точно навреме за вечерната служба. Погледите са умислени, вперени в пространството пред нозете ни ; слухът ни се опиянява от плътните гласове. За кратко вдигам очи към монаха, който безмълвно ни кани да продължим молитвата в основната част на храма. Прекрачвам, заедно с него, вратата на собствената си вяра, а псалмите се сливат със зелените върхове. На върховете, както вече знаем, всичко е спокойно.

После хладния въздух и краткият престой на дървената пейка. Пътят обратно към града.
А той, градът си е същия. Същият мирис на къщата, същата дървена стълба, същата улица, която напомня за Неапол, същото кафене Рио, същият мрак, същият арт клуб (който беше „арт” много преди тази думичка да бъде така упорито употребявана в София), същите хортензии с големи пурпурни цветове, виреещи в двора, настлан с широки каменни плочи. Красиво е отново да се срещнеш лице в лице със спомените си. Да ги наблюдаваш от нужното (точното?) разстояние.

Напълно и тъжно обезлюдени тротоари, едно ново казино и дървета от двете страни на улицата, чиито корони се сливат и дълго разказват вечерни приказки на тези, които заспиват под зелените им прегръдки в нощта, в която имаше буря.

София, юли 2010

Илюстрация : Фра Анджелико, фреска

6 коментара:

  1. Рали, ти не пишеш, а правиш магии. Чела съм много твои неща, но това е може би любимото ми. Прекрасно е! Разказала си с невероятни и много поетични подробности части от пътуването си и в същото време си оставила на нас, читателите, възможност да дорисуваме сами картината. Много ми хареса. Благодаря ти.

    ОтговорИзтриване
  2. И аз ти благодаря, Даяна, много се радвам, че ти харесва! Пожелавам ти успех за новия сезон и много вдъхновение!

    ОтговорИзтриване
  3. Не беше съвсем обезлюдено- правех компания на тъгата за седмица в това градче и пих кафета в десетките му кафенета:))

    ОтговорИзтриване
  4. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  5. Рали, след като прочетох разказа, ужасно много ми се прииска да започна да пея...начинът, по който пишеш наистина ми влияе на вдъхновението!

    ОтговорИзтриване
  6. Твоят глас пък влияе на моето:)

    ОтговорИзтриване