четвъртък, 9 август 2012 г.

Откровение от Ерих Фром



„Ние отдаваме цялата си енергия, за да осъществим онова, което искаме, но повечето от нас никога не се запитват дали това са наистина нашите желания и не се замисляме дали преследваните от нас цели съвпадат с истинските ни желания. Учениците искат да получават добри бележки, възрастните също се стремят да жънат успех след успех, да печелят повече пари, да имат по-висок престиж, да купят по-хубав автомобил, да пътуват из света и т.н. И все пак, спрат ли се по средата на тази трескава надпревара, в съзнанието им може да възникне следния въпрос : „Ще ме назначат на новата длъжност, ще си купя по-хубавата кола, ще направя околосветсткото пътешествие, а после ? Каква полза има от всичко това? Аз ли съм този, който иска тези неща? Не тичам ли подир някаква цел,която вероятно ще ме направи щастлив, но винаги щом я доближа, тя ми се изплъзва?” Тези въпроси будят страх, защото поставят под съмнение основите, върху които се гради цялата дейност на човека и представата му за онова, което иска. Затова хората бързат да се отърват от такива тревожни мисли. Обясняват си това безпокойство с факта, че са изморени или потиснати, после пак се устремяват към целите, за които си въобразяват, че са техни собствени.”

Ерих Фром
Бягство от свободата

1 коментар:

  1. Да, в крайна сметка винаги възниква въпросът "и какво от това?" Според мен при хората този стремеж е всъщност защитен механизъм срещу неизвестното. Амбицията за успехи, и коли всъщност те заблуждава, че имаш контрол над нещо, че знаеш нещо. Според мен човек бяга несъзнателно от Знанието,което би донесло отговори на много въпроси, най-вече свързани точно с желанията и със смъртта. Според мен човешкото същество без обществените норми и без тежестта на безумния ни свят, би било много по-близо до тези отговори, и би било много по-силно във всякакъв аспект.

    ОтговорИзтриване