„Ние отдаваме
цялата си енергия, за да осъществим онова, което искаме, но повечето от нас
никога не се запитват дали това са наистина нашите желания и не се замисляме
дали преследваните от нас цели съвпадат с истинските ни желания. Учениците
искат да получават добри бележки, възрастните също се стремят да жънат успех
след успех, да печелят повече пари, да имат по-висок престиж, да купят по-хубав
автомобил, да пътуват из света и т.н. И все пак, спрат ли се по средата на тази
трескава надпревара, в съзнанието им може да възникне следния въпрос : „Ще ме
назначат на новата длъжност, ще си купя по-хубавата кола, ще направя
околосветсткото пътешествие, а после ? Каква полза има от всичко това? Аз ли
съм този, който иска тези неща? Не тичам ли подир някаква цел,която вероятно ще
ме направи щастлив, но винаги щом я доближа, тя ми се изплъзва?” Тези въпроси
будят страх, защото поставят под съмнение основите, върху които се гради цялата
дейност на човека и представата му за онова, което иска. Затова хората бързат
да се отърват от такива тревожни мисли. Обясняват си това безпокойство с факта,
че са изморени или потиснати, после пак се устремяват към целите, за които си
въобразяват, че са техни собствени.”
Ерих Фром
Бягство от
свободата
