Той ми казваше, че животът е прекрасен.
Казваше го най-отговорно и най-сериозно между две спирки на метрото.
Заявяваше го и се усмихваше като доказателство...
И аз се усмихвах, но не му вярвах.
Заведе ме в най-уютната кръчма - със страхотни, истински хора, които пиеха бира и се наслаждаваха на всичко, което имаха , разпитваха ме с непресторено любопитство защо приличам на испанка и се подиграваха на системата ...и това отново за да ми докаже, че животът е прекрасен.
Аз не му вярвах.
После ми разказваше за Мексико, за слънцето, за музика, за страстта му към всичко позитивно...естествено за да ми каже...животът е такъв...усмихнат, в случай,че и ти си такъв...
Не му вярвах. Просто защото се страхувах...
Не съм го виждала от две седмици.
Но сега му вярвам повече от всякога.
Определен повод:няма.
Определена причина:няколко са.
Невероятни роднини, невероятни приятели, невероятни спомени за миналото.
Настояще в уникален град.
Красиви планове за бъдещето.
И онова чувство на удовлетворение от онова, което си, онова зареждащо чувство, което те кара просто ...да се усмихнеш.
Може би е просто миг.
Може би, но ме докосна.
hahah da praznuvame zaedno rozovoto na4alo!
ОтговорИзтриванеcap ou pas cap? :)
Janeto
hahaha dano da bude rozov kraq;)) mn celuvki cap cap cap do kraq na sveta;))
ОтговорИзтриване...гениално, твоя материал или есе или дъх на вечерен парфюм или самотни стъпки в пасажа Шоасюл,
ОтговорИзтриваневсе едно, ти умееш да предаваш невидимото и като че ли знаеш, че там обитава вдъхновението- материалът от които се изграждат и в които пребивават големите литературни произведения...