безкраен празник...

Бях решила да ви излъжа нещо по повод първи април. Но всичко, за което се сетих, ми се стори плоско и скучно.
Затова ще ви разкажа една съвсем истинска история.
В годините на т.нар. ми пубертет, баща ми обожаваше да ми дава куп интересни книги. Аз прочитах сравнително малка част от тях. Понякога се стигаше и до скандали заради моето безхаберие, но бързо се помирявахме, като след кратък пролетен дъжд.
Една сутрин се събудих рано, бях сънувала кошмар. А именно, че никога няма да мога да сбъдна мечтата си и да стана журналистка, защото съм глупава и не чета достатъчно. И онази сутрин бавно започнах да навлизам в света на литературата, който днес е моето най – красиво убежище. Ставайки, взех книгата, която беше най – отгоре на рафта. Годината беше далечната 2004, а книгата „ Безкраен Празник” на Хемингуей. Пасажът, който ме изкуси и направи верен читател си спомням и днес. Разказваше се за пролетта в Париж, истинската пролет в този град, която е едно от най – красивите неща на този свят; това време, когато усещаш как топлият въздух и слънчевите лъчи придават особен чар на зелените тераси и цъфналите кестени ( булевард Араго, нали г – н Кортасар :), а неизбежният дъжд, след който обожаваш да посещаваш любимите си кътчета, си играе нежно с минувачите. И само едно нещо може да развали тази магия – това са хората. Ако съумееш да избягаш от неприятните хора и се срещаш само с онези, красиви като истинската пролет личностти, то животът ти става един безкраен празник... Това е съдържанието на пасажа, който беше прилежно преписан в няколко тефтера. Сега, години по-късно, се оказва, че мога да усетя, и колко хубаво е че мога, всяка една дума от тези редове и съм абсолютно съгласна с тях. Освен любими, те са превърнаха и в реалност за мен.
Никога не съм споделяла с никого, че това е началото на страстта ми към литературата. Защо ? Защото не е вярно. Излъгах. Не помня кога се запалих по книгите, знам, че със сигурност е било заради баща ми, но кога и по какъв повод не помня. Измислих си историята със съня, както всекидневно си измислям хиляди други истории, но не разказвам на никого, освен на другата в мен.
Иначе истинската пролет в Париж не е полет на поетическата ми фантазията ми, тя е съвсем реална и красива. Не си измислям. Навън е пролет.