вторник, 28 април 2009 г.

Fall in Jazz

Дължа сравнително скорошното си влюбване в джаза на майка ми. На нейното непрестанно слушане на джаз в колата. На звученето на този ритъм на път за морето.

Джазът е желание, щастие, тъга, болка, емоция, пристрастяване, стихийност, свобода, интелигентност. Джасът е стил, придаващ една особена класа на завладените oт него хора, места, времена. Джазът е оргазъм, според учителят ми по „американски авангард”. За пореден път си припомних си всичко това при посещението ми на изложбата Le siècle du jazz (Векът на джаза) в Музея на кей Бранли.

Експозицията предлага антропологично отражение върху едно от най-забележителните културни събития за последните сто години. Музеят на кей Бранли ни представя един от най-удивителните стилове, роден от артистичното преплитане на историята, в която са се смесили както африкански първоизточници, така и американски, и европейски, и което успява да развълнува не само вкусовете, но и начините на мислене. Повече от музикален жанр, джазът е също така нов начин да „бъдеш” в обществото.
Историята на джаза потвърждава волята на артистите да разтърсят академизма и да потърсят други начини на изразяване. Истински феномен, тази музика маркира всеки аспект на световната култура. От живопистта до фотографията, през киното и литературата, без да пропусне графиката и комиксите, изложбата засяга всички полета на естетически произведения от миналия век, през които по някакъв начин е преминала следата на джаза.
Изложбеното пространтсво е организирано в десет хронологично подредени части – Преди 1917 (през 1917г е издаден първия диск, съдържащ думата джаз, или по-точно „jass”), Годината на Джаза в Америка 1917-1930, Ренесансът в Харлем 1917-1936, Лудите години в Европа 1917-1930, Ерата на суинга 1930-1939, Темпото на войната 1939-1945, Bebop 1945-1960, West Coast Jazz 1953-1961, Free Революцията 1960-1980, Съвременници 1960-2002. Етапите от развитието са свързани помежду си чрез червена линия, timeline, която архитектът на изложбата интерпретира като улица, на която следват, година след година, събитията от историята на джаза. Събрани са повече от хиляда експоната, измежду които няколко „лъча” на живопистта на ХХ век.
Множество предмети и документи, илюстрирани партитури, афиши, дискове и обложки, музикални списания и вестници, книги, фотографии, филми, анимации и записи напомнят важни моменти от епопеята на джаза.
Като популярна музика, джазът естествено израства и с киното. От средата на четиридесетте години, дори става задължително гориво за киното, преди да ускори, на края на петдесетте години, своето допринасяне за свобода и съвременност.
Ето защо Векът на джаза е придружен и с доста богата кино-програма, търсеща да изучава многопластовата и силна връзка между тези две форми на изкуството, които олицетворяват ХХ век.
Документални, фантастични, късометражни, цветни, черно-бели филми, танцуващи джаз хора, jungle, be-bop, free jazz стилове, Чарли Паркър, Чет Бейкър, Джон Касаветс, Клинт Истууд, Сесил Тейлър, Мартин Скорсезе, една цяла палитра от стилове, форми, личности, които се пресичат по този път с множество входове, и които с лекота създават както класики, така и рядко срещани филми. Всички тези подбуди, за да се оставим увлечени от ритмите, акцентите, звуците, за да се потопим в джунглата на джаза в киното.
Цялата тази програма, както и организираните срещи с музикални критици, философи, артисти, ме навежда на мисълта, че музеят вече не е просто музей – за да предизвика интерес трябва да се превърне в разнородно място, обединяващо повече стилове. Динамично, завладяващо, променливо. Особено когато става въпрос за джаз.
Изложбата е организирана от Le Museo di Arte Moderna e Contemporanea di trento e Rovereto, Музеят на кей Бранли, Centre de Cultura Contemporania de Barcelona, комисар на изложбата е Daniel Soutif, философ и критик.

Ето ги и любимите ми моменти от Векът на Джаза :
Getting Religion, картина на Archibald J. Motley, от 1948г., масло върху платно
Една джаз-литография на Франсис Пикабиа от 1924г.
Портретът на Bill Robinson от Carl van Vechten, 1933г. Портрет, събрал цялото джаз настроение в себе си... в усмивката си...
Джазът е спектакъл – статия във френския вестник Le Point
I like Jazz – oбложка на плоча J
Fall in Jazz – плакат за концерт J
Black Nationalism and the Revolution in Music (надпис на стена)
Прожектиран филм от 1983 - Funk Lesson by Adrian Piper (Урок по фънк от Адриан Пипър)... White people can’t dance?
Откъс от филма Swing Time (поздрав за Дани) от Джордж Стивънс
Корицата на Jazz Magazine от март 1937
Откъс от Тhe Ladies Man – Jerry Lewis, филм от 1961
Фотографията на Jeff Wall, роден през 1946, After Invisible Man by Ralph Ellison, The Prologue, 1999-2000, височина 174 см и широчина 250,5 см
Вдъхновено послание на Мариан, която пише в книгата за впечатления, че идването й от Марсилия (близо 900 км), специално заради тази изложба определено си е струвало... Аз оставам в очакване на мама от София...

Няма коментари:

Публикуване на коментар