вторник, 19 май 2009 г.

Библиотеката

Много любезна мадам на „информация” ме пита дали не съм испанка.
След това, отново любезно ми съобщава, че книгата, която търся е заета до 3 юни. „Трябва ми спешно за изпита на 28ми май...”, още не съм довършила мисълта си на ум, когато мадам ми огражда в малка синя брошурка адреса на друга библиотека, в която изчерпаната по книжарниците книга на любимия ми учител, румънеца Жорж Баню, ме чака спокойно на рафта.
Вървя с бързи крачки към метрото. За да погледна точната спирка отново разгръщам синия гид : 69 общински библиотеки! (без в това число да са включени огромната съкровищница на Помпиду, националните библиотеки на Франция Франсоа Митеран, в които имаме достъп по редки документи или библиотеката на Сорбоната, в която запазената атмосфера поетично разконцентрира всеки попаднал там). Всяка от по-малките 69 библиотеки, разпределени в различните райони на Париж, е специализирана в определена област (фотография, английски, Африка…), без това да означава липса на друга литература, голям брой дискове, филми, записи, както и всекидневната и специализирана преса. Всички библиотеки са приятно подредени, притежават безплатен достъм до интеренет, зали, които групи от ученици/студенти могат да използват за дебати, срещи, проекти и учтив персонал. Поне веднъж месечно всички са снабдявани с най-новите заглавия, разпростиращи се от кримки до гидове по информатика.Често се организират четения на поезия, премиери на книги, прожекции на филми, ателиета за децата до 12 години и създаващи интерес у по-големите деца тематични срещи. Ето как зараждаше желание у нас библиотекарката в училище : на бюрото й винаги бяха наредени най-новите каталози на орифлейм и ейвън, както и мостри на продуктите, така че ние, момичетата, бяхме някак задължени да си поръчаме някоя глупост, в редките случаи когато влизахме в стаята, наречена библиотека. Дали някой взимаше книги ? Не. Изборът така или иначе не беше много голям, а никой дори не си потърси нахално откраднатата от мен в десети клас Paroles на Жак Превер. Мисля да я върна някой път и да занеса няколко книжка на френски. И ако вечно добре гримираната лелка със складираните каталози е още там, ще й кажа, че това, което прави е позорно.
Стигам мокра от дъжда до библиотеката André Malraux на улица Rennes. С бърза скорост намирам така желаната Notre Théâtre, La Cerisaie (Нашият театър, Вишнева градина) и се нареждам на опашката. Пред мен майка и красиво, около седемгодишно момиченце, взимат за вкъщи шест книжки с картинки.
Усмихвам се на милата мадам с побеляла коса пред мен, а тя, регистрирайки книгата на Баню, ми подава покана за джаз концерт в същата библиотека след седмица. Благодаря й.
Не съм испанка.Трябва да се правят библиотеки в България.

15 коментара:

  1. някой знае ли броя на библиотеките в София?

    ОтговорИзтриване
  2. простотата/в смисъл на чистота/ на изразяване винаги, ама винаги е братовчедка на Гениалното!
    Ханко

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  4. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  5. Aaaa, нищо не съм изтривала, сигурно не съм аз администратора на блогове ;))

    ОтговорИзтриване
  6. да мечтаеш може би вече е под контрола на цензурата или е обект на патентованата БГ завист- защо не си мечтаеш на френски, да знам, знам...
    Ханко

    ОтговорИзтриване
  7. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!
    Пожелавам ти много здраве, вдъхновение и изпълнени мечти!
    Р.

    ОтговорИзтриване
  8. Да,Ралица,така е...Ами книжарниците? Да влезеш в парижка книжарница -о,това е цяло удоволствие. За някои от лйбимите ми кътчета написах в новата ми книга - обожавам малката книжарничка "Дървото на буквите",която се намира близо до пл. "Република" - тук можеш да намериш всичко, а и да поръчаш книга,от която и точка на света желаеш... А в България? Питат те - ще я купуваш ли,за да я търся?
    С поздрав Димо Райков
    dimoraikov.blogspot.com
    dimoraikov.skyrock.com

    ОтговорИзтриване
  9. Библиотеките са само една брънка от веригата. Франция може да даде акъл на абсолютно всеки по отношение на културата. Наливат се средства и в киното, и в театъра, и в литературата, в музиката, в изобразителното изкуство - държавата инвестира навсякъде, защото здравето й зависи от степента на интелигентност на гражданите. Опитвала ли си се да преброиш всички театри в Париж? Аз да... Намерих списъци в интернет, но бързо ги зарязах, защото си дадох сметка, че не са пълни.

    Само за половин година с жена ми отидохме на над 40 спектакъла, като повечето от тях бяха на символична цена (чрез billetreduc.com)... Гледахме световно известни актьори като Пиер Ардити и Мари Лафорет безплатно... Слушахме цигулката на Лоран Корсиа безплатно...

    Другото постижение на културата е, че държавните музеи са вече безплатни за учениците, студентите и преподавателите. Кеф ти Лувър, кеф ти Музей д'Орсе...

    И направо тръпки ме побиват като се сетя, че в родния ми град Перник затвориха всички кино салони, а театърът изгоря... Единствената художествена галерия е кръчма, в която учениците се събират, за да се напият. И след това се чудят защо има такава престъпност.
    Може да прозвучи патетично, но съм сигурен, че истинското зло на България е интелектуалната мизерия.

    ОтговорИзтриване
  10. Здравейте, съгласна съм и за книжарниците, които са прекрасно подредени и безкрайно изчерпателни, както и за страхотните предимства в областта на културата и изкуството, които се предоставят на младите хора от френската държава... не съм се опитвала да броя театрите, харесва ми идеята да се изненадвам всяка седмица от броя им (имам задължителни спектакли за гледане от университета,обикновено в театри, които се разпростират в различните краища на Париж и предградията)... моят въпрос е : откъде да започнем, за се случва всичко това и в България? Днес ходих да гласувам в българското посолство, имаше доста хора, дано е да за синьо, пардон, за добро :)))

    ОтговорИзтриване
  11. Ако имаше някакво решение на българските проблеми, ако имах и най-малка представа как мозъците на половината население могат да се препрограмират на гражданска вълна и да им се прикачи програмка за социална отговорност, едва ли щях да емигрирам.

    За евро-изборите не бях пред посолството поради това, че предпочетох да дам гласа си на френските партии - първо, защото Франция изпраща много повече депутати в евро-парламента, и второ - защото френските политици са далеч по-големи професионалисти от българските си колеги (дори и от онези които са ми наистина симпатични и сини).

    Та, може би именно в това се състои и нещастието на българската политическа класа - в некомпетентността. Разжалван цар-среднист стана премиер, последва го комсомолец без професия, а сега на хоризонта се задава пожарникар-бивша мутра...
    Французите си мислят, че им разказвам вицове, а в България самото общество е абсурдно!

    На парламентарните избори обаче със сигурност ще ме видиш пред посолството - по разбираеми причини ще съм със синя риза.

    ОтговорИзтриване
  12. Скромното ми мнение е че всяка страна си има съдба- като тази на хората. Така е и с България. На нейната територия се заселват варвари, които с течение на времето достигат относително степен на цивилизация и точно тогава идват... новите варвари. Те разрушават всичко, за да започнат на чисто- всяка следваща еволюция, за нещастие е дееволюция... Ето защо в България, няма Големи булеварди/ наситени с арнитектура и културна стойност/, а само пътни отсечки- нещо непрекъснато насича и развитието на изкуството: боже, на кого да подражаваме най-напред... Ако има рецепта за възход , то тя е свързана с децата- Матернел от три години, за да знаят че Дървото има друга функция в Природата, а не да служи за огрев! Но кой ще бъде Учителят?
    Ханко

    ОтговорИзтриване
  13. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  14. много интересно, благодаря

    ОтговорИзтриване