вторник, 9 юни 2009 г.

Дъжд

Вече втори ден вали - понякога плахо, като че ли капките току що прохождат, но по-често силно, на натрапливи кратки потоци. Тази вечер нарязах един наситено жълт и медено сладък пъпеш (не беше „медена роса”, който баба ме е учила да разпознавам), пуснах си любимата Eliane Elias и четох Рeмбо - дълго и с наслада . Намерих и любимия си стих :

L’éternité
C’est la mer mêlée
Au soleil *

После отново блаженствах, препрочитайки статистиките за синия цвят на Европа. Симпатични са зелените оттенъци.
Възстановявам писането си след интензивната и изтощителна сесия (осем изпита за четири дни, плюс няколко работи за вкъщи), след двадесет и първия ми емоционален и прекрасен рожден ден, след една силна на въображение седмица с Жането, прекарана предимно по музеите, вече абсолютно безплатни за гражданите на страните от Европейския съюз, на възраст между 18 и 26 години. След първото ми гласуване във Франция и чакането на извитата опашка пред българското посолство, на която за жалост студентите по-скоро липсваха.
Дъждът си даде малко почивка. Аз пък казвам лека нощ на Eliane и си лягам.


* Вечността
Това е морето, вплетено
Със слънцето

от Един сезон в ада

1 коментар: