Приятни изненади.

Обичам приятните изненади.
Първата ми приятна изненада по пътя към Букурещ е Русе. Не съм посещавала града в съзнателната си възраст, т.е. оставам впечатлена от красивите сгради (макар и често нереставрирани), интелигентно изглеждащите хора, често срещаните книжарници. Чувам чалга само от две места (важен за мен показател) – от едно такси и от едно абсолютно празно кафе. Адски приятните и евтини ресторантчета по брега на Дунава с гледка към залязващото слънце не са за изпускане, както и кафето пред театъра. Това, което аз лично бих желала ако живея в Русе, са малко повече хора по улиците след 20ч...

Влизайки в Румъния ситуацията, на която сме свидетели по пътя преди границата, не се променя особено – същите лоши пътища, същите окаяни къщи, същите каруци. Влизайки в Букурещ също не става по-добре – Красна поляна и Орландовци се редуват пред очите ми. Стигайки в централните части обаче, картината значително се подобрява. Втората ми приятна изненада е именно фактът, че хотелът, в който отсядаме се намира в непосредствена близост до най-красивия парк в града и съвсем в центъра. Gradina Cişmigiu е първото нещо, което виждам от града и несъмнено едно от най забележителните – удобни зелени столчета, подредени едно до друго, точно срещу огромно езеро с водни колела в единия край, пауни и други птици в друг, беседки и кафета в трети... Рано сутрин в градината е почти празно (за разлика от вечерта), хората тръгват нанякъде както във всички други столици, само двама пенсионери, резнищващи световни политически въпроси и аз, съзерцаваща зелената вода на езерото, си позволяваме дълго пиене на кафе, без грам прибързаност.

Второто място, с което вече свързвам Букурещ е Ateneului Roman, великолепна сграда, чийто алюр напомня йонийски храм, завършващ с бароков купол. Построен е между 1886 и 1888 от френския архитект Алберт Галерон, който проектира и Националната румънска банка. В него се намира най-голямата зала за класическа музика в Букурещ с 800 места, декорирана от Костан Петрешку със стенописи, вдъхновени от румънската история. Намира се лесно, най-добре да стане случайно. След като се налюбувате на Румънския Атенеум не пропускайте и много приятните книжарници в сградата с надпис Humanitas, които са близко, но не можете да намерите в гидовете. Точно пред книжарниците пък запалих свещ в малката тухлена църква Кretzulescu (1720 – 1722), на чиято веранда са запазени няколко забележителни фрески.
На няколко метра се намира Националният музей на Изкуството на Румъния, който се помещава в нео-класическия царски дворец, разположен на площада на Революцията. На отсрещния тротоар е импозантната сграда на Националната централна библиотека, построена по инициатива на крал Карол I, между 1891 и 1895г, в неокласически френски стил, по проекта на архитекта Пол Готеро.

Докато се разхождам именно в този район ми прави впечатление, че по особено спокоен начин в Букурещ съжителстват грандиозни музеи, древни църкви и панелени блокове, чиито балкони са украсени по различен начин, с различни цветя и багри.

Историческото сърце на Букурещ бие около старинния двор Curţii Domneşt, построен между 1400-1418 от Мирча Стария и разширен по-късно от Влад Безстрашния (нещо подобно), който прави там свое седалище. Мирча Чобанул пък построява малката, но притежаваща адски интересна атмосфера църква Благовещение, която може да посетим и днес. Старият град, наричан още Липскани , пази на старите си улици останали по чудо спомени, устояли на Втората световна война и комунизма. От многобройните ханове например, които са били част от чара на Букурещ са запазени само два... Придвижването и разминаването по разкопаните каменни улици е трудно, големи части са в реставрация и се минава по имровизирани дървени мостчета. Затова пък с малко усилие се натъквам на страхотни църкви (Св. Никола, построена като частен параклис за първото румънско кралско семейство, църквата на Апостолите, една от най-старите в Букурещ, датираща от 16 век и др.), приятни кафета и барове (Valea Regilor (Aлеята на царете) е особено привлекателна вечер с многобройните си барове и светлини и дори задължителна за разходка), множество галерии.

Разбира се, няма как да подминете Националния театър, Операта и театъра Odeon, който поразително много прилича на парижкия Odeon, но в умален вариант.

Последно, но не по важност е гигантската сграда на Palatul Parlamentului – румънският парламент, така желан от мегаломана Чаушеску. След падането на комунизма Casa Poporului (Къща на народа) се превръща в основна туристическа дестинация – заради размерите, а не заради някакви висши архитектурни качества. Приятели румънци ми разказват, че дълго време сградата е била обвита в мистерии, слухове и хиперболи. Днес в нея се помещават румънският парламент, най-добре оборудвания конферентен център в Румъния и (нещо интересно и полезно, добра идея за България) Музей на съвременното изкуство. Същите румънци ми препоръчаха и разходка с обяснения из коридорите и залите на парламента, която била малко по-добре от скучен гид, ровещ из прашасалия архив за величаещи факти. Приемането на групи обаче приключва твърде рано – около 17ч, и тъй като бях закъсняла оставих интересните факти от кухнята на гиганта за следващия път и се отправих към Piata Unirii (Площадът на Обединението). Наблюдението на ненужно голямото тяло на парламента, в случая завършек на откриващата се перспектива от площада, в миг ми става приятно - започва да се стъмва, пускат разни светлинки и около фонтаните се събират много млади хора.

Третата ми приятна изненада е свързана именно с хората в Букурещ. Симпатични са, говорят (поне) английски, услужливи са, жените се обличат с вкус, а според моите наблюдения мъжете са красиви, възпитани и усмихнати. На рецепцията искренно се смеят на най-сигурната ми реплика на румънски език след „здрасти, как си”, а именно „Извинете, смачках ви котката!”, т.е. имат чувство за хумор. Наблюдавайки вечерните им разходки в градската градина, изглеждат щастливи.

Вървя в Букурещ и ми е приятно – един от най-сигурните ми критерий за това дали харесвам един град или не. Често ми напомня за София. Усмивките са същите, радостта е подобна, тъгата е по-философска. Мащабът е твърде различен. Най-вече този на просветеността.

Пожелавам ви много приятни изненади през този горещ месец.