вторник, 21 юли 2009 г.

Юли

Вчера си мислих, че обичам юли и всички странни раци, които са подредили рождените си дни един след друг. Обичам юли и аромата на море. Обичам юли, но той просто не е моят месец за писане.
Преправих текста около десет пъти, за да ви кажа три простички неща.
Koгато прекараш две летни вечери, далеч от града, шума, светлините, суетата, в теб става особено тихо.
Най-добрия баща в света скоро имаше рожден ден. Става все по-млад. Подарихме му торта и свещички с влакчета в различните цветове на лятото.
Пътувах по маршрут, по който съм минавала хиляди пъти. Този път хората и къщите ми се сториха като екзотичен декор. Слушах фламенко, невероятно тъжния и красив глас на една испанска певица и събирах образи, слънце, усещания. Две мургави деца седяха безразлично от двете страни на улицата, а между тях профучаваха коли. Една розова полу-разрушена фасада се сливаше с цветовете на залеза, а на пейката пред нея босо момиченце си играеше със стара кукла. Минавахме през Златна Панега, яркото слънце създаваше особено тягостна атмосфера, къщите бяха два вида : груб строеж без покрив или лъскави, цигански, мраморни. Безвкусни. И навсякъде задължително присъстващия цигански простор с много ненужни дрехи – красота.
Под лятното слънце нещата заемат необичайна форма.

1 коментар:

  1. бих продължил малко-"Но там където отивахме, в пространство на няколко хиляди квадратни метра, имах усещането за градините на Адам. Изкусителните ябълки наедряваха, малките пространства с каменни пейки и окосена ниско трева навяваха слънчева романтика, а дърветата с екзотичен произход имаха поне по-едно птиче гнездо, там беше друг свят. Свят на чистотата и несъкратения вариант на звездната карта нощем,на такива места ще се зароди отново живота, ако някога изчезне за малко..."
    Ханко

    ОтговорИзтриване