вторник, 25 август 2009 г.

Нещо морско




Надявам се, не съм забравила да пиша след самозабравянето ми на морето, защото имам да ви разкажа някои морски впечатления...

От Лозенец към Слънчев бряг

В случай, че ми поставят задача да измисля реклама за българското черноморие бих започнала така : „Ако сте на път да се откажете напълно от почивки на Черно море, ако нямате авантюристичен дух и желание да разпъвате палатки в красиви местности като Иракли, Горица или поне Градина, но не желаете ваканцията ви да премине сред бетон, то съветът ми към вас е да минете през с. Лозенец. Най-малко по три причини.”

После бих продължила с това, че в Лозенец няма чалга. На първо място. И все още сергийките за делфинчета, мидички и гривнички не са навсякъде. И все още има нормален бар на плажа. Нормален!!! В селото и околностите цари едно определено спокойствие. И то не идва от това, че хората са сравнително малко, а от това че хората тук са на море. Не за да обличат рокли с гол гръб като за парти в Кан (Сл. Бряг), не за да пият в дискотеки с малолетни (Несебър), а за да се кефят. На морето, преди всичко. После бих изтъкнала като плюс не преобладаващите софийски регистрации (както вече ме обвиниха), а благоприятното разположение на Лозенец - в случай, че зажаднеете за тълпа – Созопол не е далеч, до дивата Арапя се стига и пеша, а нощем пътят е особено живописен с многобройните звезди, оцветени в полутоновете на морския мрак. Можете спокойно да си позволите и разходка до къмпинг Градина – поне заради кинематографичния изгрев, който неминуемо ще посрещнете след онази нощ на бара...

И последният ми, смятам изключително важен аргумент в полза на Лозенец, е плажът Корал в близост до централния плаж (който също не е лош). Въпреки че има разположени палатки и волейболно игрище в единия край и уроци по сърф в другия, чувството за безлюдност прониква в мен. Чист плаж, където хората са на достатъчно разстояние един от друг – никой не ти стъпва на главата, на кърпата, в пространството, не чуваш чалга или други производни, можеш спокойно да се вглъбиш в книжката си, без непременно да бъдеш прекъсван от летящи предмети (топки, пояси, чадъри). Можеш да останеш насаме с морето, да плуваш в кристална вода или да си говориш с приятни хора на ненатрапващото се дървено барче... Да дишаш, да ти ухае на малинова лимонада (това май беше на друг бар по Черноморието, но няма значение...) и лято, да събираш мидички.

В седми клас една учителка по литература ми обясни конструкцията тези - антитеза. Беше ми интересно и оттогава я включвам в някои от есетата си. Сега например много ми се иска да ви споделя единствено чувствата, обагрени в топли емоционални тонове, които изпитах на места като Лозенец, Градина, Иракли, Камен бряг и др. Много ми се иска есето ми да приключи с твърдението, че на морето е безкрайно красиво към 9 вечерта и че във въздуха се носи единствено бурен, спонтанен, споделен смях, който пък е моето най-голямо съкровище и повод за щастие. Но няма да съм честна пред себе си, а това ме докарва до дисхармония, така че...

Ако сте решили да ходите на почивка в Несебър-Слънчев бряг, които са вече напълно сляти, не го правете! Никога! Това не е море, а жк., кв., вход, гьол, гнус, бетон, чалга, пошлост, лайна, лунапарк, аквапарк, парк за идиоти, сергия. Малък ад. Жалко подобие на нещо. На какво – никой не знае. Защото положително това не са нито курорти, нито нормални морски гардове/села, в които можеш да седнеш с чаша лимонада на дървените пейки по крайбрежната и да напишеш съобщение на приятел : „копеле на морето съм и блаженствам!”. Основните проблеми на тези места бих формулирала така : плаж, хора и музика.

На съветите да се веселя и да не обръщам внимание на околните отговорът ми е : не мога да се абстрахирам от хората около мен! Напротив. Задълбавам сериозно в породилата се дразнеща ситуация и търся решение. Ако няма такова – тръгвам си. Не мога да търпя когато на съседния чадър едър български мъжага се изхрачва без капка свян пред лицето на русата си приятелка, нито когато от дървената постройка на плажа, наречена „Сръбска скара” пускат чалга, така че голяма част от близкото пространството да ехти, а посетителите на заведението да се качват по масите... в 5 следобяд... Пожелахме нормален диалог с управителя на скарата, но за жалост той така и не протече... Никога няма да протече, по такива места диалог няма, а само силно умишлено заглушане на единия участник в подобието на общуване. На скромното ни запитване „не е ли прекалено висока музиката”, отговорът на нахалната сервитьорка беше : „Ами идети на друг плаж бие!”. Наглост. После се намеси едно хипи, което подозирам пускат на всички ядосани минувачи, и започна да ни успива, разказвайки по свой уж философски начин за чалгата, живота и поезията... така че да се отегчим, да махнем с ръка и... да отидем на друг плаж. Фактът обаче, че при подобна забележка от наша страна целият персонал се скупчи и видимо се притесни, ме навежда на мисълта, че музиката е силна не само за мен и няколко други възмутени плажуващи. Ясно е, че за всяко заведение на плажа е по-изгодно и доста по-лесно да плати глобата за надвишаване на позволените децибели – смешната (за тези курорти) сума от 500 лв. И да продължи да печели от хора, които се качват по масите, или от други, които завладени от ритъма на електронната музика са пропуснали да забележат, че тя е крайно неподходяща за плаж.

Струва ми се безсмислено да споменавам, че при толкова скупчени хотели и барове плажът е мръсен, че разхождайки се, си постоянно принуден да прескачаш въжета, хора и водни колела, да влизаш в частни зони на хотели, да се надвикваш със силната музика, споделяйки нещо с човека до теб...

По някакви стечения на обстоятелствата се озовах в Слънчев бряг. За два часа, когато среднощната оргия там едва започва... Два часа, които бяха достатъчни за да си обещаем официално, че няма да се върнем там в следващите десет години. Или повече. В Несебър бих се върнала по-скоро, но само за кратка разходка из стария град (и то в определено време когато не се стичат тълпи), и еко-кафето „При Майкъл”. Намира се на улица Хан Аспарух, отвън изглежда като събрало паяжини мазе, но с прекрачването на дървената врата се открива адски идейното пространство на една пещера, допълвано и поддържано добре от собствениците. След залез слънце, в създалата се приятелска атмосфера, там се смесват цветовете на коктейлите, шума на водопада, разговорите между хората и щракането на апаратчета. Красиво е. Но може би не бих се върнала, колкото и да се впечатлявам от подобни места. Най-вече, защото поглеждайки в далечината се чувствам погнусена от факта, че успяваме да опропастим с лекота прекрасни дадености.

Отново ще строя тези и антитези в следващия текст, отново морски. Построих и доста кули от мечти, по-устойчиви са от пясъчните. Опитайте.

7 коментара:

  1. Меденке, забрави да кажеш за летящите скаклци, от които с Марчето опищqхме цял Лозенец и които Дани с тристa зора уби!
    Но не можем да се оплачем от липса на смях!
    Чакам есе за Spirit...
    Целувки и ... hugs :D

    ОтговорИзтриване
  2. П.С забрави и за литрите мента със сок от ананас изпити на "тераската"
    П.П.С "Представям си твоята усмивка когато гледам луната, липсваш ми мое фънки момиче..." (или не що от сорта) :Д:Д:Д

    ОтговорИзтриване
  3. Тезата и антитезата са налице, обаче липсва последната част - синтезата, без която дискусията остава незавършена. И тук ще подема на свой ред темата, за да изкажа и аз моите впечатления от Черноморието.

    За Несебър и Слънчев бряг мога да кажа само едно нещо - това е истински ад под небето, концентрирал в себе си каймака на простащината и мърсотията. Ако човек иска да се порадва на плаж, море и небе, ще остане съвсем излъган. Плажовете са набучкани с чадъри ОТ водата ДО паркираните автомобили, санитарните бараки и барове, морето е мръсно поради липсата на пречиствателни станции (аналогията с прасетата и кочината пасва чудесно на подобна ситуация), а небето кънти от долнопробна музика, човешка глъч и промоции на телефони, напитки и варена царевица... Именно в Несебър щях да вляза във фронтален сблъсък с туземното население (в този район на рОдината явно се ражда най-тъпата част от населението на майка Земя...), защото имах наглостта да пожелая да се настаня ЗАД милионите платени чадъри. Веднага дойде някакъв формен идиот, подкрепен от дебеловрат кретен, който започна да ми обяснява как плажът бил СОБСТВЕНОСТ (а не под аренда) на еди-кой си и как съм щял да се изпатя. Признавам си, че и на мен ми кипна и се произнесох несправедливо спрямо достойнствата на госпожа майката на несебърското племе, но в такива моменти лесно се ядосвам. И ако не беше жена ми, със сигурност щях да вляза в неравна схватка с безподобните австралопитеци. В общи линии приятни спомени от Несебър-Слънчев бряг нямам. Не ходете никога там!

    На следващата година отидохме в с. Лозенец. Там наистина отношението към клиентите е различно, но за жалост не успях да открия нищо, с което Черноморието може да се доближи поне частично до курортите в чужбина. Централният плаж в Лозенец е прекалено малък за хилядите летовници в десетките хотели наоколо (миналата година още бяха в процес на застрояване, обаче тази година предполагам вече са били завършени). Освен това проблемът с отходните води, изтичащи насред плажа, и липсата на пречиствателни станции също е реалност, както е навсякъде по Черноморието. С жена ми ходихме на плаж извън Лозенец, където наистина нямаше народ, но за сметка на това обаче в определени часове на деня морето докарваше тонове боклуци.

    И точно в Лозенец хванах най-великия гастро-интерит, с който съдбата някога ме е дарявала, като благодарение на него останах два дни от безценния си престой из Черноморието на легло. Но нещастието никога не идва само, така че съвсем логично тризвездният ни хотел изведнъж се озова без топла вода - може би защото плащахме едва 70 лева на вечер за стая...

    Като цяло Лозенец наподобява всички наши крайморски курорти - централна уличка с безброй паркирани автомобили, обичайните заведения за обществено хранене с вездесъщите дървени масички и пейчици, магазинчета с контрабандни дрехи и обувки, хранителни стоки с приповдигнати с около 50-100% цени и т.н. Имайки предвид цените, качеството на обслужване и всичко останало, не намирам никакъв смисъл да храня надежда, че един ден курортите ни ще заприличат на европейските.

    Антитезата ми ще бъде съвсем кратка - това лято не ходих на море в България и за първи път от много години се разминах с гастро-интерита. За сметка на това обаче се влюбих в Сицилия и Корсика, където смятам да пусна котва през следващите почивки. Плажовете са страхотни, храната е чудесна, морето е чисто и хората са гостоприемни.

    А ето я и синтезата - идете на почивка там, където се чувствате най-добре, но знайте, че хората с чувствителен стомашно-чревен апарат не би трябвало да се доближават до Черно море... Колкото до моя изстрадал корем, той пък се закле повече никога да не стъпва там.

    Много поздрави на Несебър със специални пожелания за цунами и земетресение от 9 бала по скалата на Рихтер!

    ОтговорИзтриване
  4. Хемингуей беше написъл, че всичко след двадесетия километър от крайбрежието, е провинция. Сигурно това важи днес за Ню Йорк или изящните бразилски плажове, защото възможността да се общува с красивото и тайнствено същество, наречено море/океан/ е наистина привилегия, а и човек получава малко от неговото величие,вдишвайки ароматите му или приемайки неравната игра с неговите вълни. Какво ни остава освен да се помолим тази възможност за общуване да се запази... Как на никого още не е хрумнало да построят лифт София-Слънчев бряг и като заложим апартаментите си да ни бъде позволено да направим кръгче над някой залив, а като бонус и лупинг с атрактивният банан?

    ОтговорИзтриване
  5. Les anges d'aujourd'hui, ce sont tous ceux qui s'intéressent aux autres avant de s'intéresser à eux-mêmes.

    Wim Wenders

    ОтговорИзтриване
  6. [color=#ffffff]Музыкальный ансамбль [url=http://dejavu-group.ru/about_us.php]Deja Vu[/url] - это коллектив профессиональных вокалистов и музыкантов.
    [url=http://dejavu-group.ru/index.php]Deja Vu[/url]- законодатель в области организации и проведения юбилеев, концертов, торжеств, корпоративных вечеров.
    В копилке музыкальной группы Deja Vu около 3 тыс. произведений.
    Только живое исполнение. Диско, хиты 70-80-90-х, джаз, ретро, шансон, современная музыка, европейские хиты, фоновая музыка, поп .
    Группа Дежа вю обладает мощной качественной музыкальной аппаратурой, которая позволяет заполнить приятным уху звуком как компактное помещение (фуршет), так и огромное помещение (корпоратив до 1 тыс. человек).

    Андрей +7 910 483 8294 [/color]

    ОтговорИзтриване
  7. [color=#ffffff]Артисты на праздник [url=http://dejavu-group.ru/artist.php]Dejavu-group[/url] - это коллектив виртуозных вокалистов и музыкантов на праздник.
    [url=http://dejavu-group.ru/about_us.php]Dejavu-group[/url]- один из лидеров в области проведения и организации музыкальных мероприятий, свадеб, юбилеев.
    В копилке Музыкантов Дежа вю около 3 тыс. произведений.
    Только живое исполнение. Диско, хиты 70-80-90-х, джаз, ретро, шансон, современная музыка, европейские хиты, фоновая музыка, поп .
    Музыкальная группа Дежа вю обладает мощной качественной аппаратурой, которая позволяет заполнить приятным и плотным уху звуком как маленькое помещение (фуршет), так и огромное помещение (корпоратив до 1 тыс. человек).

    Игорь +7 916 623 4047, Андрей +7 910 483 8294 [/color]

    ОтговорИзтриване