понеделник, 2 ноември 2009 г.

И после?

От няколко дни често се натъквам на огромни плакати в метрото, относно рекламата на някакъв филм, който ще излезе на 11 ноември. Казва се 2012, а подзаглавието гласи - Бяхме предупредени... (Nous étions prévеnus…). Картината е на разбит свят, достигнат от серия катастрофи - потоп, заметресение, цунами и какво ли още не.

Не мога да разбера този панически страх у хората, че светът „ще свърши” през 2012 година – филми, знаци, послания, митологии. След наглия, егоистичен начин, по който живеем, струва ми се, би трябвало да сме наясно, че да очакваме рая е твърде наивно.

Ако краят е през 2012г, имаме едва две години и два месеца да обичаме, пътуваме, вярваме, танцуваме, четем... Само толкова за да се смеем, да бъдем полезни, да мечтаем и едва толкова, за да се разхождаме по любимите си улици, да слушаме дъжда, да отидем на концерт, да си пожелаем нещо.

Светът щял да свърши през 2012. И после?

Ах, изненаданият поглед на едно европейско общество, което уж те прегръща, а след това ти поставя стотици задължения : да бъдеш красив, интелигентен, възпитан, да говориш повече от един „чужд” език, да имаш хубава работа, която да ти позволява да живееш в хубава къща, да ходиш на театър, на кино, на опера, да излизаш в шик клубове с интересни хора, после да имаш красиви деца с красивия ти съпруг/а, самият ти да остарееш красив, разказвайки за многобройните си пътувания, оставайки информиран по всякакви въпроси, имайки желанието да се погледнеш в огледалото рано сутрин, да се усмихнеш на себе си и да кажеш, че днес ще е прекрасен ден, че светът е прекрасно място... И после?

Впрочем, светът щял да свърши през 2012г.

Ако това е вярно, имам само две години, за да отида в Тунис, подобно на героите от Вещите, две години, за да напиша пиеса, две години, за да подаря апартамент за ваканции в Кан на майка ми.

Ако това е вярно, няма да успея да дочакам стогодишнината от рождението на Дюрас през 2014г и да си купя последните два от четирите тома с пълните й творби, които ще бъдат издадени от Плеяда през същата година.

Ако това е вярно със сигурност няма да имам време да гледам филма 2012, който продължава цели 2 часа и 40 минути.

4 коментара:

  1. Е, аз го разказвах, но oще небезизвестния Ленин беше забелязал, че киното е най-важното изкуство, защото било най-масово... Ами да му мислят масите тогава, а нашите сърца ще пътуват, както и досега. Наздраве...

    ОтговорИзтриване
  2. Абе, както казах на Пантата, просто милият май (това ли всъщност е единственото число на маите, защото никога не съм чувала да се говори за някого от тях конкретно) та този май-календарописец, цял живот е изчислявал, пресмятам, мерил, оразмерявал и като стигнал до вапросната дата на края на това тяхно летоброене си казал: "ох омръзна ми" и го зарязал..в крайна сметка не им е бил нужен тоя календар, изчезнали са много преди да имат нужда да го подновят. Ако сега някой се наеме да направи подобен съвременен календар за 10 000 години напред, дали няма да се откаже на първото хилядолетие?
    Тея 2012 свински грипове и други паранои, както каза Ханко са за масите, които ги мързи да използват дори 3те процента мозък, достатъчни на нормален човек да разсъждава.
    Целувки,
    Жането

    ОтговорИзтриване
  3. Миленче, имаш страхотно чувство за хумор за началото на зимата- един МАЙ!!!
    Иначе на всеки/по-чувствителен човек/ е направило впечатление, че нашия календар е просто направен за да има нещо, най-вече работни и почивни дни. Наистине , този на мая е по-съвършен, тий взима под внимание факта, че вреемето се движи в някоко концентрични спирали, съдържащи се една в друга и в същото време с няколко дози самостоятелност. Така го чувствам и е по-красиво,по-умно дори да знаеш,че не живееш само един живот, така лесно се обясняват и многобрайните "дежа-вюта", неименни щрихи към реалността...
    Слушайте http://www.laradiodelamer.com/player/player.php , страхотно е!

    ОтговорИзтриване
  4. Ралица,
    Струва ми се, добре сте уловили една тема, която не е никак безинтересна за г-н Hanko. Не знам дали е съвпадение, но пулсацията на Париж и пулсацията на г-н Hanko явно съвпадат в случая.
    Така или иначе, струва ми се, подходът Ви към апокалиптичните визии е по-близък до моя, отколкото до този на г-н Hanko.
    Поздрави и не прекалявайте с киното - все пак то не е нищо повече от една условност, макар понякога и да не ни изглежда така.

    ОтговорИзтриване