събота, 29 май 2010 г.

Вечните образи



По същността си, нещата, които наричам вечни, не са такива. Вечен е само образът им, който си изграждам.

Хипер динамичността, с която се променя времето през май, правопропорционално на моите настроения.
Забравеното цвете от девети клас, което цъфти само нощем.
Уханието на нагорещен асфалт, на уличката покрай Jardin des Plantes, току-що попаднала под ударите на майския дъжд.
Двете лица на близнака.
Кутиите на Брокантето, които разглеждам, сякаш са възраждащи се пред очите ми спомени.
Усещането, минути преди да изляза на сцена. След това мигът, в който светлините са изгаснали, чуват се само първите акорди на музиката, вдигам глава и съм готова да забравя – от къде идвам, как се казвам и в какъв контекст се вписвам.
Възможността да се почувствам сигурна в личността си, да намеря хармония и да чуя гласа си, който за първи път ми пише висока оценка.
Може би щях да си създам още вечни образи, ако бях приела предложението за работа в Мароко, в театъра на Танжер. Но отказах. Оксидента здраво ме е спипал в пипалата си... Или аз сама се оплитам все повече в паяжините му... Ще имам друг повод на отида, въпреки че животът често си има собствени мечти, различни от нашите.

Създавам си образи, които сами по себе си не значат нищо, така както и архивните кадри. Но когато им придадеш гледна точка и своеобразно тълкуване, когато ги пригодиш към конкретна идейна плоскост, се превръщат в послания, поезия, вечност.

Единственото понятие, което неминуемо остава вечно, без да се изискват каквито и да е обяснения или интелектуални познания, е вярата.
Вярата, разглеждана извън характеристиките на човека и често плоските му тълкувания, вярата като съществуване, вярата като вечност.

Животът означава чакане според авторите на вълнуващия документален филм Sur les cimes tout est calme (На върховете всичко е спокойно), италианката Аngela Ricci Lucchi и арменецът Yervant Gianikian.

В очакване на нови попълнения в колекцията ми от вечни образи през предстоящата ми, двадесет и втора година, и разбира се на лятото, вечен кадър от архива на щастието, оставам на ваше разположение за всякаква допълнителна информация :)


Ралица

7 коментара:

  1. Моят коментар, Рали, е доста опростен: Честит Рожден Ден :)))

    ОтговорИзтриване
  2. Опростен, но достатъчен!:) Благодаря ти, Ники!:)

    ОтговорИзтриване
  3. Ех, този Магреб! Не трябваше да ти давам Перек:)) Спокойни върхове и на теб!/и аз си търся италианска режисьорка, за едно филмче за неспокойната долина.../

    ОтговорИзтриване
  4. Тук винаги има една много различна Ралица :) Обичам ги и двете :)

    ОтговорИзтриване
  5. И те двете също те обичат!:)

    ОтговорИзтриване
  6. Oт дни се каня да ти напиша нещо за този пост. Много ми харесва... Идеята за образите, които всеки си създава и отдалечава от първоначалното вдъхновение, впечатление, напасва ги към своята си действителност или към измислената си такава.. И това, че животът има своите си мечти, независими от нашите... харесва ми :)))))

    ОтговорИзтриване