La mort d'Amélie

От един широко отворен прозорец, гледащ към rue des Bergers, се чува част от известна композиция на Ян Тиерсен, включена във филма Le Fabuleux Destin d’ Poulain (Невероятната съдба на Амели Пулен).

Застанах под прозореца, облегнах се на един перваз и заслушах.

Слънцето огряваше стаята, откъдето извираха нежните звуци, червеникавото пиано, плаката на Жан Сибърг на стената. Мелодията придаваше различен оттенък на този следобед, на тази част от улицата, на хората, които, затваряйки очи, преобразявах в човечета от пластилин, в неясни заради слънцето цветове.

Няколко минути по-късно пианистът се оттегли в кухнята, гледаща към вътрешния двор, за чаша студен чай.

Продължавам по пътя си, с поглед, вперен в близка витрина, отрупана с шоколад.

Амели е мъртва.
И това, може би ще ви се стори странно, не интересува никого в Париж.

Или поне никой на rue des Bergers в 16 ч 15 следобед.


Р.