събота, 4 септември 2010 г.

Летни импресии

Бързата смяна на влака. Бавните й стъпки към планината. Отдалечаването от суетата, от желанието да преброи всички детайли, които пресичат съзнанието й. Устременото й движение по зелената пътека, спокойствието на велосипедната алея, безвремието на безкрайните лозя.



Стъпките на сърна, която се крие из просторите на гората, потапя се в желанията си, а после остава неподвижна, пред огромната жажда и вълнуващата среща.

Магнетичното пространство на светлия апартамент, черният роял в центъра на салона, венецианските маски и отворените прозорци, през който тишината достолепно заема отредения й трон.



Дългото следене на уличната светлина по мокрия от дъжда тротоар, живописната буря, чието присъствие внушава божествено вдъхновение, натрапливата топлина на въздуха рано сутрин.

Лятната чувствителност, свръхизразена заради морето и тихата перверзност на горещината. Котките на Бургас, които напомнят за Аньес Варда, пътищата на синята кола и вечерният път, по които стигаме до изненади и себепознание.

Краткият период на безметежност, който гръмко отстъпва на старите маршрути, на препълнената пощенска кутия, на познатия вятър, идващ от Сена.

Първата неделя на месеца, възроденото културно опиянение,(не)реалността в Париж, която постави край на моето мълчанието спрямо тетрадката.

3 коментара:

  1. Най-после :) Искам да Ви кажа, уважаема г-це Асенова, че си имате много по(читатели), които дълго чакат и те реда си за Вашите мисли, наравно с тетрадката. Важното обаче тук е, че си струваше чакането, явно Париж все още и може би завинаги ще си остане извор на вдъхновение.
    Целувки,
    Жането

    ОтговорИзтриване
  2. Изглежда фонтаните на Аполон са ти донесли много и ново вдъхновение!

    ОтговорИзтриване
  3. Мерси за милите думи Жане, действително всеки нов сезон Париж ме изненадва с ново вдъхновение или успява по свой начин да катализира насъбраните емоции... при всички случаи го обичам, подобно на Ханко:)
    Целувки

    ОтговорИзтриване