По времето на нашата младост любовта ни се струваше мощно
чувство, способно да преобрази един живот. Неотделимото от нея сексуално
желание бе съпроводено от порив за духовна близост, опознаване и споделяне,
който трябваше да ни издигне над тривиалното и да ни направи способни за велики
дела.
Една от най-прочутите сюрреалистични анкети започваше с
въпроса: „Каква надежда влагате в любовта?” Моят отговор бе : „Ако обичам,
всякаква. Ако не обичам, никаква.” Любовта ни се струваше неотделима от живота,
от всяка дейност, мисъл, стремление.
Днес, ако слушам онова, което ми
казват, любовта е като вярата в бога. На път е да изчезне – поне в известни
среди. Смятат я за исторически феномен, културна илюзия. Изучават я, анализират
я – и по възможност я лекуват.
Протестирам. Не сме били жертва на
някаква илюзия. Колкото и трудно да е за някои да повярват, ние наистина се
обичахме.
Луис Бунюел, Моят последен дъх
Photo : La Pointe courte, Agnès Varda
Няма коментари:
Публикуване на коментар