вторник, 20 януари 2015 г.

Днес е роден Федерико Фелини

The real voyage of discovery consists not in seeking new landscapes, but in having new eyes.
 Marcel Proust


Днес е роден Федерико Фелини.



Сигурна съм, че Жорж Перек  би  описал нашата парижка кооперация от 19ти век по магнетичния си начин: ще проследи собствеността на просторните апартаменти с големи прозорци на първите етажи, на новата печатница в двора, наречена иронично „Marcelle Duchamp”, на архитектурното студио, което нощем се крие зад тежки метални капаци и ще завърши с  южноамериканска държава, от която е  пристигнала  портиерката, преди повече от тридесет години.


Аз все още разучавам това съкровено място в сърцето на Париж, пулсиращо с ритъма на съседните кафенета „Перла” и „Философите”, на ултрамодерните си магазини, на книжарниците и галериите. Не преставам да се удивлявам  на  витаталността на съседната до нас  уличка “Розие”, ухаещата на фалафели, която често ни спасява с полунощна вечеря. Но мисълта ми днес е за Фелини.   

На третия етаж живее италианецът Франческо ди Мария – галантен, стилен,  с прошарена коса, който  поздравявам с лека носталгия. Носталгия към киното на Фелини, към филмовите му герои, със „залепени” цигара в ръка и  шапка, превърнали се в кинематографичен еталон. Те присъстват и днес във въображението на съвременните  жени с „ретро” вкус – карат ги да мечтаят, гледайки филмите им, четейки  автобиографиите  и интервютата им, да се опияняват от италианското кино и театър.

На последния етаж  живеем ние. Философски, тази част на сградата се олицетворява със съзнанието, интелекта, копнежа за полет на мечтите... Перек би написал: „В малкия им апартамент, с добър изглед към Айфеловата кула и огласен от хора на гларуси, които са се засели тук отдавна,  до телефона е изправена картичка - снимка на Фелини и Мастрояни, от снимачната площадка на "8 1/2", специално изпратена им от Рим. Автобиографичната книга „Аз, Фелини” е неизменна част от библиотеката – от време на време те препрочитат по някоя страничка, най-вече когато изгубят вяра – Фелини винаги е способен да я върне с чувството си за хумор и със собствената си житейска философия, представена със самоирония.”

С житейска самоирония трябва да призная, че на нас – на моята съквартирантка и на мен, се падна времето, в което Ди Мария е безспорно част от друго поколение, не само от друг етаж. Поколението на единството между изкуство и реалност. На нас се падна времето и етажът на онези мъже, които плуват в амбициите си, страхуват се да се посветят на страстта си и неизменно губят галантността и спокойствието на Ди Мария.

Излизам за работа точно в 8:15, портиерката  все още не е дръпнала загадъчната си завеса на прозореца към вътрешния двор. На днешната дата е роден Федерико Фелини,  точно преди 95 години.  Би трябвало днес всеки да изгледа негов филм или да почете малко от „Аз, Фелини”. Или поне да изпие едно мартини на свечаряване, вдигайки тост за Федерико, който умря „от слава”, както би казала  Мая Димитрова. А  аз ще се усмихна  по-сърдечно  на италианеца от третия етаж...


Няма коментари:

Публикуване на коментар