сряда, 5 септември 2007 г.

Ще ми липсвате...

Утре.
По дяволите вече ми липсвате. Всички. (Жане, защо ми даде да чета тези стихове, разнежих се;))
Аз всъщност не ви губя – ни най-малко. Напротив. Ще си пишем,ще се гледаме по камерките, ще си говорим по-често дори отколкото когато съм тук. Ще ви обичам както сега, дори повече, защото няма да има поводи да се караме, а само поводи да си разказваме весели случки от студентския живот и да се сещаме за нашия съвместен опит...
Залъгвам се. Всъщност отивам далеч. Два часа със самолет, безкрайно далеч без такъв.
Среща на попа след час – невъзможна.
Среща на change след десет минути – невъзможна.
След пет минути слизам при теб – невъзможно.
Липсвате ми адски много преди да съм тръгнала.
Обичам ви, за всеки от вас имам място в багажа, в квартирата, в сърцето.
Обичам ви, нали няма да ме забравите?!
Аз съм тук.
А и няма нищо невъзможно.
Взимам “last minute” и съм на попа след...ммм три часа, нали ще ме изчакате?

P.S. Жабокът също е готов за път...гледа ме с усмивката си и обещава да ми пази страх, да ми помага за куфара ( ужасно тежък е...), той ще бъде моят домашен любимец, на който ще разказвам за вас...

2 коментара:

  1. И ти ще ни липсваш, не се притеснявай! Няма какво да те забравяме, ти, както виждам, се заричаш да ни досаждаш още повече отколкото, докато си тук..Сега ще ни караш и да четем повече, то направо не е живот това. Стига толкова култура! - вземи счупи нещо в Париж за щастие! Хайде bon voyage, пиши, клипвай, звънкай, дрънкай и внимавай с 2те М-та и едното П :)

    Жането

    ОтговорИзтриване
  2. rali....nqmam dumi sled vsichko tova te obicham mnogo poveche!idvai si po burzo da ne reva kato nqkoq tupachka tuka nasred st grad pri....nekvi "degradeta" obicham te i mn mi lipsvash! miliard celuvki za nai sladkoto momiche i nai zaraznata usmivka na sveta!!!!!!! :*:*:*:*

    ОтговорИзтриване