сряда, 26 септември 2007 г.

chanson d'amour

Знаеш ли какво chanson d’amour?
Това е, когато се разхождаш и вятърът разпилява идеите ти между първи и десети arrondissement , или пък ги заклещва между стените на rue Visconti така, че да останеш там поне час, съзерцавайки фасадата на поредната къща, в която е живяла или умряла знаменитост.
Усещам всяко кътче, изпълнено с история. Там е толкова тихо, че те е страх дори да докоснеш звънеца, допрян до огромната величествена порта.
Chanson d’amour е когато влизаш в полу-празния двор на Академията Beaux-Arts и откриваш... фонтан, в който плуват златни рибки...
Едва съм си намислила първото желание и хоп! Ето го – момчето с красивите тъмни очи, момчето с вид на бохем, момчето, което запалвайки цигара става обект на моето воайорство (правя се, че снимам рибките;), а после и на моето неспирно говорене ха ха.
Chanson d’amour е когато започва да вали, аз се скривам в първия магазин и излизам от там с оранжев кашмирен пуловер за много пари, който ще ми топли в съботите, например.
Chanson d’amour е радиото, което открих случайно, това е песента, която звучеше от магазина за свещи, това са капките, които се разбиват във френските прозорци на стаята ми, това е черният шоколад, който се разтопява докато се припичам на слънце в градината.
Chanson d’amour. Това е Париж.

P.S. Съжалявам за дългото отсъствие...

3 коментара:

  1. Време беше, започнах да научавам наизуст последното :D ако искаш може да разкажеш малко повече за момчето с тъмните очи;), ако искаш може да е в по тясно обкръжение (аз, ти и администраторите на скайп) :) А иначе внимавай с харченето за пуловери, че Коледа идва, а ние очаваме теб и френски подаръци!
    Знаеш кой - но за всеки случай, ако не се сещаш, ще ме познаеш по червения чадър ;) :-*

    ОтговорИзтриване
  2. Аз пък мислих, че вече всички чадъри си загубила:))а колкото до подаръците вече ги набелязвам!bisou

    ОтговорИзтриване
  3. ох а за момчето с тъмните очи...как да ти кажа...къдееее сиииии

    ОтговорИзтриване