Напоследък...

Слушам музика, Тhe Cardigans, Muse, The Cure, Ladytron, саундтрака на Moulin Rouge.
Разхождам се много из малките парижки улички, които все още не съм открила.
Пия кафе с много приятни хора, пиша съобщения на други приятни хора, с които не мога да пия кафе ...
Чета много пиеси, дори прекалено много, така че ги сънувам, така че заживявам с образи от тях, така че авторите им ми стават приятели.
Ходя на лекции повече от редовно и се чудя в какво ще се превърна след цялото количество театри, които трябва да видя по програма.
Подготвям се за интервюто, което трябва да правим с един известен напоследък драматург и репетирам вкъщи точно как да го попитам кога може да ни отдели време между две репетиции... Накрая ще го направя спонтанно, сигурна съм.
Радвам се на слънцето и го приветствам с широко отворени прозорци всяка сутрин.
Пазя си доброто настроение след концерта във вторник вечер.
Чакам с нетърпение мама и баба, както и крайната ми оценка за семестъра (so far, so good :) ...
Радвам се факта, че на Свети Валентин нямаше много розови витрини със сърца, нито много псевдо – романтични двойки, разхождащи се по залез слънце... ( не съм ходила до Айфеловата кула, там може би е било пълно бляк ) .
Боря се с всички сили със ставането рано, макар и сведено до два дни седмично ...
Чудя се какво да правя през пролетната ваканция.
Обмислям варианта за една седмица на фестивала в Авиньон през юли ...
Събирам вестници, програми, всичко което ми направи впечатление.
Мобилизирах се да измисля оригинални подаръци за двете рожденнички в събота. Надявам се успях.
Старая се да не пропусна никой от останалите празнуващи през февруари.
Мечтая.

Това е моят малък живот в този огромен град тези дни.