Честита Нова Година !

И така, започвам новата година на чисто.
Не съвсем на чисто, но съвсем по ралински (29 май, 2009, ralitsa29 и други).
За равносметка нямах време, унесох се във ваканционно настроение, красиви хора и живот, всичко друго, но не и учене... Надявам се това да не се отрази пагубно на първия изпит по сценография във вторник. Утре кацам и отварям учебника. Е, първо, кратка разходка, разбира се.
Тук щях да пиша за незабравимите и незаменими хора, но междуличностните отношения винаги са били сюжет на по-слабите писатели. Като военните репортажи на посредствените журналисти (доста голяма смелост се изисква за да отидеш на война, но само това не е достатъчно). Ето защо оставям проблема за разочарованието, несериозността и нелоялността в старата година, а за новата си пожелавам да не се сблъсквам с хора, които пленени от собствената си самоличност, прегърнали с две ръце философията на егоцентризма си въобразяват, че приятелите им са персонажи от света на персоналната им психоза и които напоследък, получили сили от place natale играят тази скучна пиеска до самозабрава...
Именно тук исках да посветя няколко реда на най-скъпите за мен хора през 2008, а и по принцип, но на повечето заявих любовта си в новогодишен тост, на други, надявам се, доказвах я през цялата година, а на трети ще го направя лично, след 3 януари. Искам да им пожелая да вярват все повече в мечтите си, защото те ни помагат да бъдем истински, да усещаме истинското, да се обичаме... Продължвайте да бъдете все така силни и уникални !
Щях да ви обяснявам, че ваканцията ми беше твърде недостатъчна, но лятото повече...
Не исках това есе да прозвучи така лениво-празнично-новогодишно, а по-скоро да бъде бодро, като за начало. Навън обаче е студено, което не ми дава енергия, а обратното, иска ми се да се скрия в софийското ми легло, да проспя всички студени месеци и да се събудя, разцъфнала като цвете Ралица, напролет.
(Къде ше ходиш тогава, Ралицо, в студената Канада ?!) - опозицията на другия ми глас.