сряда, 28 януари 2009 г.

Зелената Земя на Пина Бауш

One, two, three… Simply and lovely… Това повтаря изкусния латиноамерикански танцьор Eddi Martinez по време на танца му с шест красиви жени, облечени в дълги, цветни и бляскави рокли. Те заедно, с простичките стъпки едно, две, три, достигаха съвършенство.
Всъщност целият спектакъл на Пина Бауш Wiesenland (Зелена земя) е изграден на този принцип : Simply and lovely. Или простичко и възхитително, през студения януари, в Театъра на Града, в центъра на Париж.
Wiesenland е създаден през 2000г след престоя на Tanztheater (трупата на Пина Бауш) в Будапеща и принадлежи към онова поколение пътешественически творби, които хореографката реализира след Palermo Palermo. Да срещнеш мозайка от култури, да се слееш с въздуха на една страна, изработвайки своя собствена субективна същност, да отпразнуваш радостно „естетиката на различното”, днес застрашена от уеднаквяването на глобалния свят ; такива са някой от залозите, които хореографката си е поставяла в Мадрид, Аржентина, Лос Анджелес, Хонк-Конг, Лисабон, Истанбул, Япония, Южна Корея и Индия за скорошния Bamboo blues, представен отново в Театърът на Града миналата година.
Wiesenland е събрал различни парченца в себе си, от бреговете на Дунав до пейзажите на Трансилвания, спектакълът утаява емоционална памет, растителна жизненост, чувствено окриляване.
Величествената сценография на Петер Пабст представлява импозантна, зелена и мъхеста скала, изваяна с неравности и извивки ; водата, която пада по нея на тежки водопади, поставя рамката на една жива и конкретна география, но би могла да бъде и алюзия за приказна страна, обитавана от забавни духчета.
Водата е основен момент от Wiesenland ; многобройни са етюдите, в които танцьорите се сливат с водните струи, където природа и човешки движения трогват зрителя, където Човека изпитва наслада от възможността за пречистване, която притежава. Толкова е истиннен, уникален и естествен този контакт със стихията.
Прозата на реалността и поезията на бляновете се сблъскват тук, показвайки наяве пищни образи, които се освобождават от всякаква всекидневна логика. Wiesenland - за отношенията между мъже и жени и вечната им нужда от любов, която се вплита помежду им и съставя лайтмотива на най-неочаквани ситуации.
Tanztheater, преди да се бъде определяно като естетическо течение и да блести, с повече или по-малко успех на всички съвременни сцени, е най-вече вълнуващо натрупване на човечност.
Моята сцена фаворит, която ме накара да потрепетя на седалката си, е моментът, в който на фона на тревожна електронна музика, шест двойки танцуват блус на извисената зелена земя, а „долу”, на сцената, Pascal Merighi, единствен, магичен като същество от друг свят, прави соло, смесица от брейк, балетните техники на Марта Греъм, емблематичните за танца на Пина Бауш състояния и настроения на тялото и много, много душа. За няколко минути исках да имам деца от него (за да станат и те такива добри танцьори).
Друг важен и повтарящ се мотив е цигарeният дим, въвличащ въздуха и публиката в своята игра, в своята осезаемост, в своя мирис, обик, цвят или безцветност.
Седим в тъмното с моята чисто нова приятелка, с която се запознахме на дъъългата опашка. Името й не запомних, затова ще я нарека първосигнално Бразилката. Седим и гледаме спектакъл на нейния идол. И тя, и аз сме развълнувани. Надяваме се тайничко и силно да зърнем Пина Бауш. Тя естествено не се появи, а ние не я видяхме.
След спектакъла разговарях с хора, които обвиниха същата Пина Бауш в ретроградност, упрекнаха я, защото трупата й се включва до голяма степен в създаването на спектаклите, а тя се обявява като единствена, залепяйки етикетчето „режисьор” и прибирала в десния си джоб вниманието и наградите.
Други сравняваха Wiesenland с предишни нейни спектакли и не криеха, че им е трудно - преди театърът й успявал да достига до изключителното сливане на форма и смисъл, и именно там се получавало божественото творение. Вече не било така. „Красиво? А, да, да, но формата не е достатъчна, както в живота, така и в изкуството, разбираш ли? Видяхме, че жената може да лети като самолет (етюд от спектакъла), както и че може да бъде великолепна в нова рокля на зелената земя. Много добре, но не стига, tu vois ?”
Едната близначка в мен (по-критичната) започна да разбира и да обмисля как точно да съгласува подобни твърдения със себе си, за да ги сподели после и с вас. Другата обаче (по-настоятелната) си помисли, че спектакълът на Пина Бауш беше прекрасен. Simply and lovely. Често пъти това е достатъчно.
Прекрасен до степен, в която и студената вечер ми се струваше топла, и ритмите на адски непохватния дежурен цветнокож на спирка Châtelet ми се струваха приятни, и хората ми се струваха по-добронамерени, и лицата ми се струваха по-одухотворени, и мечтите ми се струваха по-осъществими.

Ралица

5 коментара:

  1. ех, как ми се иска да имаше едно свободно място между теб и бразилката, за да ме окъпе духовната мараня на ретроградния водопад- ама, танцът да не е философски реквием, който търси и желае дълбочините на водовъртежите, да си купи Платон, Камю или пък Фройд- има ги във всеки FNAC! Но не - масовата култура вече изисква пълно и бързо /само/обслужване- като в Макдоналдс, два големи сандвича "Произход на световете" и две студени "Любовни дискурса",но с повече лед...
    Ханко

    ОтговорИзтриване
  2. Чакам есето за престоя ми в Париж! Целувки! Дори

    ОтговорИзтриване
  3. Ралица, скромна сте, но аз ви открих:
    http://www.kultura.bg/article.php?id=15205

    ОтговорИзтриване
  4. Разкрита съм значи ;) благодаря за вниманието.

    ОтговорИзтриване
  5. Интересно написано....но многое остается непонятнымb

    ОтговорИзтриване