събота, 10 октомври 2009 г.

De Cara A La Pared

De Cara А La Pared,
меланхолията на Lhasa
и
дъждът.
Писана е за дъжд.
Дъждът е за писане.
Спектакълът снощи беше
моментно спокойствие,
което
прераства в самота,
в широкоекранна самота.
На финала се сблъсквате,
мъжът до мен се разплака,
не го погледнах в очите,
може би от страх.
Монолог с ангелски край.
Празна сцена, на която плахо
отшумяват
думите на Ивоне.
Уличен музикант
в метрото и
бавен ход към вкъщи.
Не разбрах кога
изчезна и последният ми чадър, но
трябва да обичаме дъждовното време
и малките капки
удовлетворение.
Две цигари в тъмното, но
нито една не е моя.

1 коментар:

  1. Дъжда и вдъхновението са синоними, те се подкрепят, флиртуват и
    обичат...

    "Две цигари в тъмното, но
    нито една не е моя".
    Дали този цитат не е мъгла за моите очи, о, как е тъжно да налагаш забрани, дори направени с молитва! В замяна имаш стая със завеси в цвят бордо и розови цветя на парапета.

    ОтговорИзтриване