Няколко дни след изпита по „антични трагедии и съвременна режисура” се питам жертвоприношението в знак на любов наистина ли се извършва от любов или от липсата на такава? Мисля по-точно за Алкеста, която приема да умре вместо съпруга си Адмет, след като родителите му отказват да го направят. В спектакъла на Варликовски двамата бяха представени като съвсем обикновена двойка, чийто образи, прожектирани в кратко филмче, отговаряха на въпроси като „кой направи първата стъпка, обичаш ли го/я, какво харесваш в него/нея?”. На въпроса дали вярват в Бог и двамата отговарят в един глас, че не вярват.
Две трагични фигури, които обожествяваме. Нашите трагични фигури, за които реално плачем, отивайки да гледаме антична трагедия. Нашите страхове, които затваряме, проследяваме и понякога рискуваме с освобождаването им.
Катарзисът дали съществува или станаха много въпроси?
Photo : "Eдна обикновена история" на Цветомир Асенов
Ако наистина Бог е наказал андрогинният човек, като го е превърнал в две половини, търсещи се отчаяно през целия си живот, то когато те се срещнат и интуицията ликува, а духа расте и се извисява от тази среща, в такъв случай саможертвата е уместна, тъй като ако съединението на душите не е възможно на този свят, алтернативата е някакъв друг, подобен на него. Ако това е откъс от работата ти по темата на изпита- спокоен съм за резултата...
ОтговорИзтриванеКога ще пишеш пак?:))КогаААА?
ОтговорИзтриванеприятел