събота, 30 юни 2007 г.

Големият брат

Големият брат – реалност или шоу?


Автомобилът ни откара там, където тръстиките бяха израстнали до неузнаваемост, реката издаваше лек шум, а човешките гласове сякаш бяха забранени, за да не нарушат тишината и съвършената музика на жълтоопашатата птица.
Там, където си абсолютно сам, но не самотен, защото имаш синия безкрай, лазурните води, позлатени от парещите слънчеви лъчи. И се чувстваш истински.
И привечер, когато в „цивилизования свят” хората застопоряват телата си пред телевизора за да проследят новините, поредната шоу- програма или високобюджетен сериал, на това неописуемо и тайнствено място загадъчно настъпва хладната и нежна вечер. Милиони звезди разцъфтяват над главата ми и ме карат да остана вярна на себе си, да ударя „системата” по слабото й място, като плюя на всички нови технологии, на целия поток от суета, който ни залива ежедневно и просто... да броя звездите.
Вдъхновението е долетяло. Изпитвам върховна наслада от това да съзерцавам светулките в мрака и да чета приказки, които да ме пренасят във вълшебни светове, на изящни места, като това до реката...
Очарованието на това пространство е безмерно. Може би мнозина биха го оценили. Може би.
Но точно в тази лятна нощ хората остават спокойно в кибритените си кутийки, които гордо наричат „къщи” и вярвар, че са щастливи. Не ги обвинявам за това. Но те дори не подозират за моето кътче,скрито зад високите треви. И колко жалко, че не подозират. Колко жалко, че не оценяват обаятелното ухание на билки и приказки. Колко жалко, че често се оставяме да бъдем следени, манипулирани, изцеждани, лъгани...
Големият брат – това е реалността, признавам го, макар и с голяма доза тъга.
Големият брат – това е онази услуга, предлагана от телефонен оператор, според която можеш да откриеш къде се намира даден човек само с вписване на дванадесет цифров код...
Големият брат – това е вече обърканата представа за информация, за известност, за имидж, за образование, за празник, за култура, за природа, дори и за чисто човешка емоция.
Големият брат не се изчерпва с едно, макар и гледано шоу. Проблемът не е в аудиторията, която гледа това странно изкривяване на човешки характери, а какво отделният човек открива в него. И на какво ниво ( психологическо, емоционално ) би могло да бъде интересно заниманието с подобен тип експеримент.
Големият брат робува на изкуствено и ненужно създадени стереотипи. Обикновено ги налага на човека, четящ предимно „етикети”. Защото необразованият, незнаещият е „приятел” на Големия брат; той е леснодостъпна плячка за омайващите новости, свързани с чудесата на техниката, антицелулитните кремове или пластичните операции.
Доскоро приемах като анекдот това, че някой смята „Две хубави очи” за произведение на Къци Вапцапов...Сега, когато осъзнавам, че това се случва реално, отправям неодобрителен поглед към Големия брат. Защото това е част от неговата игра, изпълнена със суета. Той кара първично устроеното човешко същество да се подчинява на реклами, системи и „печеливши” стратегии. Материализира го, превръщайки го в следващо поколение...хуманоид. Предлага му илюзии, а той,сякаш сляп за последствията ги купува, забързан да изживее „своя” живот.
Сетивата бавно се изпаряват под напора на Големия брат, който наказва с изгонване от системата, този, който не иска да живее като маргинализиран герой.
Политици, институции, който настоятелно бездействат, груби, вулгарни, сърдити лица, лишени от позитивна енергия, с която би трябвало да заразяваме един- друг – това също са „симптоми” на Големия брат.
Искам да вярвам повече в чудеса. В чудото наречено живот – ние го притежаваме и така рядко оценяваме. Да чуваш и да разбираш – именно в това се крие най-прекрасният дар на природата. Ние, вечно търсещи, вечно лутащи се, вечно мислещи за проблеми –оставени в миналото или очаквани в бъдещето, често го забравяме. И се втурваме отчаяни в някой магазин за да си купим...надежда.А Джани Родари я продава по страниците на своите книжки, толкова достъпна и по детски невинна и лесна...
Често изхвърляме и мига,или оставяме да ни го откраднат, а може би той е единственото истинско богатство, което притежаваме.
Големият брат може да отнеме всичко – дори и свободата. Дори и мечтите. А променяйки мечтите си, неминуемо променяш себе си. До неузнаваемост.
Суетата обсебва днешния свят, тя се наслагва в съзнанието ни, обременява го, не му позволява да се отърси от грубия материализъм и конформизъм. И да започне просто да брои звездите, поставяйки темелите на хуманизма и добротворството...
Посрещам изгрева на новия ден, стъпвам леко, а росата излъчва свежест, която струи от всяка едвам потреперваща тревичка. Слънцето ми прошепва, че съвършенството не е твърде далеч, стига да протегнеш ръка и да искаш да го докоснеш.Нямам мобилен апарат до себе си, но и без телефонен указател мога точно да си представя любимите ми хора. И всички онези, които подобно на мен се стремят да запазят сетивата си и чистотата на порива към силата да общуваш, да обичаш магията на изкуството и природата, но които подобно на мен не могат да избягат от Големия брат. Или поне не днес.Колкото и да им се иска.
Защото с него са свързани и мечтаната професия, и новото лекарство, което ще помогне на болната жена да започне живота си - възродена ,с нови сили да погледне слънцето, и снимката, която ще запечата поникналото лилаво цвете на безлюдната скала.
Големият брат не е недвусмислен, той би могъл да има и своите положителни насоки. Стига да успеем да съхраним собстените си усещания и представи. Тук и сега. И да не се поддаваме да внушения. Защото чудеса стават там, където вярват в тях, и колкото повече вярват, толкова по – често стават.
Аз вярвам.Макар и да би могло само чрез няколко цифрен номер да ме открият и на това вълшебно място, изгубено в Елинпелинова мараня.
Не знам докъде се е разпрострял Големият брат. Не искам да знам. Достатъчно е , че има хора, които съумяват да улавят краткостта на изтичащата песъчинка и за които Големият брат е просто триглавата ламя от приказката, чиито край е отдавна ясен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар