събота, 30 юни 2007 г.

salsa

Може и да не ти изнася, може и да съм сама, може и да греша, че толкова рядко допускам някой до себе си, може и да се терзая за това , което съм, може и да заобикалям мъката от самотата ми, може и често да осмислям безсмислието чрез напразни, глупави, празни надежди и мечти, но това съм аз.
И се обичам.
Може да съм влюбена именно в нещата от живота, които никога няма да бъдат мои.
Може да искам да имам нещо общо с медиите, заради чиста суета.Медиите са суета, но са необходими. За да владея напълно нещата. За да се покривам когато ми се иска с грим.
Може би съм властна.
Но се обичам.
Такава, каквато в крайна сметка се изградих - с искрена и нежна душа, копнееща за далечното за нея чувтво, свързано с вечерта, в която няма да има от тръпчиво-горчивия вкус на самотата.
Прекалено съм силна, за да бъда с някой.
Обичам се такава.
Обичам този момент. Вдъхновението е долетяло. В спора се ражда вдъхновението.
Цигарата омагьосва. Дъждът също. Обичам го, както и себе си.
Малки капчици нарушават перфектния ритъм на салсата , в която има толкова живот. И толкова истина. Понякога ми става по-самотно от нейните звуци. Защото не съм толкова щастлива като нея. Обичам я. Себе си...също.
Самотно ми е , но съм щастлива, защото в душата си усещам росата рано сутрин и мисълта за теб, макар и да знам, че ще останеш поредния забравен(но не завинаги) и разрушен блян...
Когато Бог ми се усмихва, винаги разбирам. Защото слънцето тогава е най-красиво, защото любовта ми тогава е най-силна, защото късметът ми тогава ме обвива и ми казва просто да следвам пътя, защото на лицето ми грее лъч,взет от крило на ангел, отпускащ свенлива светлина върху устните ми. Обичам Господ да ми се усмихва. Обичам да се усмихвам на себе си, както и на другите. Обичам себе си.
Обичам нощта. Обичам повече от всичко тихата нощ, в която чувам само салса и се оглеждам на отсрещния прозорец...Обичам образа си върху огледалната повърхност, един самотен, но устремен образ, който ще следва пътя си до(к)рай, без да се страхува от самотата. Защото има нощта. И себе си. И се обича.
Ако към най-невероятната нощ добавим сродна душа, която да усеша Моето чувство, то изходите са два. Пълна хармония със себе си и другия. Или пълно отвращение от човешото присъствие, разваящо незабравимия Mиг. Какво да избера? Спрямо природата ми би ми подхождало второто, а защо не първото... Явно не се познавам...Но се обичам. Повече от всичко. Повече от красотата на нощта. Повече от салсата на Nava.
Усмихвам се.
На себе си.
Salsa.
Сега.
В нощта.
С теб.
В мислите ми. Обичам те.

1 коментар: