Вкус

Емоционалната ми памет се задейства с неописуема скорост всеки път когато се прибирам изморена късно вечер или рано сутрин. Именно тогава стаичката ми става много симпатична и започвам да я заобичвам.
Защото в съзнанието ми се задейства споменът за сутрините на морето когато се прибираш изнемощял от нощта, преминала твърде емоционално и неусетно.
За сутрините, когато не усещаш краката си, очите ти настойчиво търсят почивка, а ти с резки и бързи движения се завиваш презглава и дори нямаш време да помислиш, че светлината на вече изгрялото слънце ти пречи, защото заспиваш на мига.
За сутрините, когато затваряш едно денонощие, но не след дълго, защото скоро с нови сили ще започнеш следващия топъл и изпълнен с различност ден.
Уханието в стаята, топлината на леглото ми, разхвърляните гримове, дрехи, бижута, неизмитата чаша от кафе, неизхвърленият боклук, всичко това ми напомня на него. На морето.
Лягам си изморена от товара на деня и затваряйки очи се пренасям във вселената на съня. Ще спя дълбоко, така че двете аларми да не могат да ме събудят. И ще сънувам. Много.
Усещам вкус на диня, ментолови дъвки, кафе 3 в 1, солети с кашкавал. Вкус на свобода, музика, горещ пясък. Вкус на безпомощност пред времето.