Напоследък...
. . .
Все си повтарям, че първо трябва да си подредя мислите, но това ще стане малко по-късно, може би никога.
Трябва да отбележа и подчертая с дебела червена химикалка няколко важни събития, които ми дадоха сили, поводи за размисъл и желание напоследък : „Контрабасът”, изложбата в галерията на НБУ (и най-вече участието на Милена Димитрова – Жането) ; „Пиеса за Малка Детска Стая” в театър 199 (и най-вече участието на Галин Стоев), петролната статия, редакцията на „Култура” и хората там, РФИ, Малкият сезон в Сфумато, младите творци, на които ако им липсва талант, се опитват да го компенсират с много желание. И няколко човека, с които бях щастлива, че се виждам.
Иначе лятото си е лято. Слънчево е.
когато има ред в мислите -> е прозаично ;) знаци като шарен и смешен клоун ти намигат хе-хе! ;) когато е някак объркано -> тогава става поетично и нека е поетично... в черното злато -петрол- ще се у*дави поезията * освен ако не кара мотоциклет * може би -> harley * и е wild и свободна по улиците и магистралите * по свободните поля, сред пустинята...
ОтговорИзтриване