Пожелавам на всички ни да бъдем по-добри, по-човечни, по-красиви, по-влюбени, по-обичани...
Да (пре)открием себе си и приятелите си, както и онова позабравено чувство на душевна хармония и отворени към света сетива...
Нека обичаме повече и мразим по-малко, да четем повече и критикуваме по-малко, да изслушваме хората около нас повече и ги обезоражаваме по-малко ; нека забелязваме красотата на природата по-често и пушим по-рядко, нека се усмихваме по-често и се правим на сърдити по-рядко... Нека...
Хората идват и си отиват...Нека направим така, че да не си отиват...
Хората са различни и често не знаят как да се държат в определени ситуации... Нека им прощаваме и се учим от грешките им...
Хората са алогични, често терзани от вътрешните им проблеми, често страхуващи се... Нека не правим опит да ги уподобяваме на нас самите, а по-скоро да ги разберем, такива, каквито са, объркани, странни, различни, но същевременно интересни и важни...
Пожелавам си година изпълнена с доброта и любов...
Пожелавам си слънце...
Пожелавам си селия свят, както и малка частица от теб, която винаги да ме допълва, и с която да спрягаме глагола „обичам” в един глас...
Постявам новото начало.
Нека всичко започне. Сега.
Нека бъдем добри!
Сега вече знам защо не станах писател, макар и с псевдоним/а и с
ОтговорИзтриванеиме/- Цветето на Омир. Оставям теж-
ката литературна участ на спортните
ти рамене, защото знам какво е да носиш 3 куфара в Париж, да изхитриш
въртележките на метрото, да запазиш
равновесие пред равнодушни погледи,
видяли как света се изнизва в краката им.Да имаш физически товар
в най-духовния град, ето това е неприятното. И накрая да усетиш вкуса-на-малката-победа! На снизхо-
дителното ca va,преведено- до следващото изпитание. .. Но ти си
права, Париж е поел сам защитата си, след като тълпата е посегнала на своите крале. Ти знаеш, че той
не се интересува от нации, а от ло-
ялност, не толерира силата, а издръжливостта. Париж е като нежна, тропическа субстанция, в ко-
ято пускаме въздушни корени, ако той ни позволи...що се отнася до самотата, ако чуеш стъпки до себе си, а не виждаш никой, това съм аз...