сряда, 9 януари 2008 г.

Победа!

За първи път идвам сама в Париж.
Беше странно да видя това чудовище сама. Да се сблъскам с него изведнъж, без да съм подготвена, без да съм откъснала мислите си от София.
Естествено валеше.
Винаги вали. Това е неговият начин да се предпазва.
След дълго въртене и чакане се качих на някакво автобусче, което води към Gare de Lyon (близо до вкъщи).
Минахме през огромните магазини извън града, през блоковете, приличащи на стари соц измислици, през хилядите коли и сгради, мигащи с неоновите си, изкуствени и евтини лампи...
През целия път си мислих...за Париж...
Всъщност той е мек, добродушен и страхлив.
Той се плаши от хората, от това, че могат да го осквернят и отнемат достойнството, ето защо ги спъва, гони, понякога им пречи, кара ги да спят по пейки, гари и дупки, завира ги в метрото, мокри ги и ги простудява с железния си вятър...
Той е живо същество,поне за мен, той не е просто град, защото в него е нащрек едно огромно чудовище, което се храни с енергия.
Той е един своеобразен свят, едно друго измерение, в което живота протича с други темпове.
Париж не е страшен, не е страшно и неговото чудовище.
Той е твърд отвън, а отвътре се разтапя...
Той е очакване и мечти, той е красив и неспасяем...
Той е като постановка, която те кара да потрепетваш от режисьорските решения и актьорската игра, а като излезеш от залата се оказваш с възбудено въображение...
След 40 минути бяхме там. Пред огромния бароков часовник на красивата гара.
Имах три огромни чанти, един куфар, тежащ 30 килограма, бях сама, съвсем сама, хората, забързани,просто тръгваха към поредната спирка, дъждът се засилваше все повече и повече, бях претърпяла полет-турболенция (клатехме се като в рейс 72 през цялото време), закъсняхме с около 2 часа, имах багаж, който не можех да помръдна, дъждът пълнеше локвите със сълзите си...
Не се дадох на ситуацията, нито на Париж.
Напротив.
Търкалях, влачех, бутах багажа, сменях ръце, крака, стисках зъби, скубах коси, но го завлякох.
Един ужасно тежък куфар + три ужасно тежки чанти...Всичко е разхвърляно по пода в стаята ми, изморена съм, ръцете ми са още червени от тежината, но...съм доволна!
Едно на нула за мен Ха Ха Ха
Париж загуби.
Дано не приема тежко загубата, но той си ме познава, не се давам лесно;)

Сега пия 3 в 1, защото тази нощ ще пиша!
Не знам дали е добре да си емоционален, за пореден път не знам, но пък съм наясно, че отново ми е мъчно за всички ви, ужасно мъчно, ето тук не знам как ще победя Париж, защото той постоянно ми напомня за вас...

4 коментара:

  1. размених местата на коментарите и
    сега ти пожелавам през новата
    година да нямаш страх от класиците,
    още повече Молиер се е потил над
    Есхил на улица Висконти, а може и
    да е бил нещастно влюбен...с други думи пей Шекспир и разхождай Вагнер.....
    пожелавам ти не два пъти по двеста точки през тази година, а да не забравяш че живееш в града на ГЕНСБУРГ, Мариа Антоанета, Франсоаз Саган, Бодлер, ББ, Годар,
    Трюфо, Доано, Пруст, Модилиани, Белмондо, Ева Грийн, Гимар......
    нямат край, а не знам и началото.
    цветето на омир

    ОтговорИзтриване
  2. С тея куфари незнам..Ако престанеш да носиш всичко възможно "за всеки случай" може и до 10кг да свалиш пък може и до една чанта (вземи мен за пример :D) Радвам се, че си се справила и се извинявам, че чак днес отворих блога, много съм лоша.. незнам защо, но не мога да ти пращам съобщения, връща ми ги, а от теб само 1 получих..нищо де нали има мейл, който ти вече с лекота използваш (хаха)...та - успех на изпитите (те всъщност започнали ли са и как вървят, ако да:))
    Много целувки и не се поддавай на тъга, а на свежите сутрини:) Лека нощ, лек ден..и аз като теб напоследък съм забравила кое кое е :)
    Love, janeto

    ОтговорИзтриване
  3. Henri Salvador;
    Dans mon cœur
    Tu fleuriras toujours
    Au grand jardin d'amour
    Petite fleur...
    и той е в Париж, напоследък често се разхойда по Сена...ка2 можах да го забравя,
    цветето на омир

    ОтговорИзтриване
  4. "Творбата освещава провала на всяка теория."
    Паул Клее

    ОтговорИзтриване