четвъртък, 17 януари 2008 г.

щастливка

Всъщност аз съм щастлива.
Разбирам го в моменти като този.
Няма значение къде си роден и къде си израстнал. Важното е с кого.
Аз имах възможността да израстна с най – добрите родители на света, с тяхното естествено поведение спрямо мен, с тяхното изключително търпеливо държание, с тяхното ненатрапващо се, и същевременно постоянно присъствие...
Никога не са ми казвали какво да правя, и какво не. Никога не са ми забранявали каквото и да е било. Но ВИНАГИ са ме насочвали към верния път, без нито веднъж да сбъркат.
Те са хората, на които дължа не просто възпитанието си, но и развитите си възприятия към живота. Те ми дадоха много повече от красив свят – дадоха ми среда...
Не бих заменила за нищо на света вечерите с Нора и Митко, в които нервно потропвах с крак, докато стане готов кашкавала – пане... Защото там и тогава изграждах себе си и разбирах, че най – хубавите неща са истинските, а едно от най - важните е чувството за хумор, но неподправеното и естественото. Именно на тези часове, прекарани заедно с много, много смях, аз дължа това, което съм – влюбена в изкуството и знаеща, че ако си много добър няма начин да не успееш в мечтите си, както и че за да правиш култура ти трябва първо възпитание... А после търпение и усилия...
Не бих заменила за нищо ваканциите ми в Чомаковци при баба, които ми даваха свобода, енергия и необятност.
Нито пък онова чувство на сигурност, което баба и дядо винаги са ми давали – без да се месят по какъвто и да е било начин в личността ми, те винаги са участвали активно в живота ми, и са ми помагали да разбирам дребните детайли, които неминуемо са най – важни – добрата дума, красивия жест и оказаното внимание, Защото то е безценно.
Дължа част от себе си на всеки от тях - Сашка, Пламен, Дара, Бубо, Стефан, Нина, Митко, Таша... Те винаги са ми давали съзнанието, че не мога да остана сама...
Отдавна се каня да посветя нещо на тези хора, с чиито лица съм израстнала...
И така това е част от речта ми, подготвена за момента, в който ще взема Нобелова награда ;))) Другата част – на място ;)

Всъщност аз съм щастлива. Защото до мен винаги имаше хора,които ми дадоха висок старт и бяха ( и още са ) освен роднини и мои искрени приятели. И ме пуснаха да се справям с непознатото, така както аз си мога ;))
Надявам се никога да не ги разочаровам, както не съм го правила и досега, защото съм истински щастлива точно в този момент – когато другите се гордеят с мен...

1 коментар:

  1. Живот със съдържание

    В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.

    После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.

    Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".

    Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.

    Студентите се разсмяха.

    "Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."

    И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.

    Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.

    Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."

    Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"

    Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

    ОтговорИзтриване