Flamenco и животът е прекрасен!

Обожавам испанска музика.

Тя е едно от малкото истински неща – като слънцето, Алмодовар, танца и често театъра.
Тя е като дъжд, от който растенията имат нужда вечер, след дълги и изтощителни дни под парещото слънце.
Тя е като чаша със сок от касис, която гладно поглъщаме вечер, отстъпвайки място на мечтите си, след ден, потопен в досадно ежедневие.
Тя е като първата глътка чист въздух на село, от който сме отвикнали, но ни е приятно да вдишваме.
Тя носи насторнието на фадото - леко безпокойство, примесено с трагични погледи и движения, но е по - съвършена, защото в основата си е правена с дълбочината на щастието...
Тя е поетична. Много поетична. Като Париж, като хората в този град, винаги усмихнати, ненатрапливи и дружелюбни ( много хора не споделят мнението ми, но ... ) и като текстовете на особняка Арне Лигре.

Това е испанската музика – най- поетичното нещо, което хората притежават ( колко жалко, че почти не се възползват от това си притежание), след Малкия Принц, разходките вечер и голям брой пиеси.

А сега – Tio Sabas, Soniquete, Cancion De Amor, Luna de fuego, Ruptura, олееее guapa и отивам да живея на морето, да работя в някой бар на плажа с огромна плетена шапка, където през деня ще раздавам текили и ще се запознавам с музиканти, а вечер ще съчинявам истории вкъщи, до отворения прозорец...

Сара, благодаря за диска, макар че не трябваше да ми го даваш точно преди сесията, niña!